A & L :The Beginning Of The End

All I want is you

   -Знаеш ли колко ми липсваше...Не съм те виждала от гимназията.Къде беше година и половина?! - изтръпнах в момента в който ми го каза.
   -Мамка му...
   -Какво е станало?Чакай малко университета!Ще закъснея за първия учебен ден! - казвайки го и двамата си ударихме плесница по челото - Я чакай пак,какво правя тук?!
   -Чакай,ще извикам доктора... - станах и пуснах ръката й - Докторе!Може ли за секунда? - отворих вратата и повиках един от докторите.
   -О тя се е събудила...Ще ни оставите ли за няколко минути за да й направя преглед? -каза той след като седна до Леа.
   -Да,да естествено... - излязох от стаята й и започнах да си скубя косата...

   Веднага започнах да надничам през малкото прозорче в стаята.Доктора й говореше,а Леа изглеждаше по-изненадана от винаги.Огледа я,попита я нещо и той поклати глава в знак на грешен отговор.Той стана от леглото и ме повика да дойда при него...

   -Елате. - каза ми той докато записваше нещо.
   -Д-да...К-какво й има? - попитах нервно и сякаш и двамата се чудеха какво да ли кажат.
   -Сътресението й...Предизвикало е временна амнезия.Всичко в главата й е два месеца назад.Забравила е всичко. - той ме погледна и хванах ръката на Леа.

   Мамка му,мамка му и пак мамка му...Шибаната падаща звезда.Спомних си снощи и как пак съм виновен без дори да я докосвам...

   -А-лекс какво става тук? -попита Леа най-накрая и я погледнах.
   -После ще ти обясня.Всичко ще се оправи любов моя-... - спрях да говоря щом се усетих какво казах.

   "...По дяволите Алекс,тя буквално те забрави и ти продължаваш да повтаряш една и съща грешка...Имаш един шанс,не го пропилявай..."

   -Това ми звучи толкова...познато? - тя се замисли и доктора ме погледна.
   -Да точно така,казвайте и й правете неща,които сте правили и преди ако искате да си върне паметта. - каза той и стана от стола,а скоро не беше и в стаята.
   -К-как си?Направо не мога да повярвам,че пак те виждам...
   -Д-да,аз също. - направих фалшива усмивка,не че не исках да й се усмихна,не трябваше...
   -Има ли нещо?Да нямам нещо на лицето? - тя започна да опипва главата си и хванах ръцете й - К-какво е това мамка му...Алекс,може ли огледалото ето там? - тя погледна към масичката.
   -З-заповядай... -казах когато треперещата ми ръка й го подаде.
  
   Тя взе огледалото и изпищя в момента в който се видя.Огледа й остатъка от тялото си,след което и мен.
  
   -Не ме гледай!Аз съм чудовище....Чудовище! - изкрещя тя в сълзи и аз погледнах надолу.
   -Леа ти винаги си...красива. - казах с колебание,но това си беше истина - Дори с синьо око и бинт около главата си оставаш красива и нежна... - избърсах сълзите й и тя се отдръпна леко,но след това хвана ръката ми
   -Благодаря Алекс,оценявам го... - тя се изчерви и погледна надолу.
   -Няма защо...Хайде Леа,да си тръгваме. - казах й и тя ми кимна.
   -Алекс...Ами аз,знаеш...Ще се преобличам и не е много удобно въпреки,че си ми най-добър приятел.
   -О да...Да разбира се,аз...Да такъв съм! - казах й с фалшива усмивка,взех розата зад гърба си и излязох от стаята.