A & L :The Beginning Of The End

The accident

-Нашите починаха! - изкрещя Алекс с цяло гърло -Доволна ли си!?
-Какво...?!
-Умряха в катастрофа...заради мен... - гласът му затрепери.
-Алекс аз...съжалявам толкова много...н-не т-трябваше да те...
-Няма нищо... - започна да бърше сълзите от бузите ми - ...всичко е наред... - долавяше се искреността и тъгата в гласа му -Затова не исках да ти казвам,не исках да си спомням за онзи ден.
-Не е нужно да ми казваш нищо повече...аз...знам,че н-не искаш-... - Алекс ме прекъсна.
-Държа на теб и ще ти го докажа... - той ме покани да се на на дивана,явно е доста по-тежко за него,от колкото очаквах -Единадесети клас беше най-хубавата година в живота ми.В момента в който се запознахме веднага си паснахме.Бях толкова щастлив за всичко,което се беше случило през тази година.Намерих си приятелка,имах хубав успех,добри приятели.Но беше и прекалено хубаво за да е истина...Стана горе-долу седмица две преди завършването.Исках първо да го отбележа с родителите ми,защото бяха много важни за мен.А и да им докажа,че освен да пия, можех и да успея в нещо.Бяхме отишли на ресторант.Всичко беше перфектно, докато не се напих...това беше и най-голямата ми грешка.Те започваха да се заяждат с мен за това.Бях побеснял...Затова се махнахме от ресторанта.Татко караше,майка ми беше на задната седалка от ляво,а аз бях на седалка до шофьорското място.След това... - сълза капна на бузата му...съжалявах,че му се месех,но трябваше да знам защо ме напусна... - След това...Татко почна да кара бавно,и това не ми харесваше...исках възможно най-бързо да пристигнем и да сляза от шибаната кола... - преплетохме пръсти и го стиснах здраво,сякаш щеше да падне от пропаст,знаех, че имаше нужда от това...
- Тогава почнах да му се меся в управлението на колата,дръпнах ръчната и-и...и се ударихме в дърво...цялата лява част на колата беше премачката...те кървяха...имаше толкова много кръв,че дори не усещах болката от смазаната ми ръка...някак телефона ми работеше ми и викнах линейка.Те бяха в безсъснание и имаха малък пулс...Точно когато чувах сирени... вече н-не усещах п-пулсът на нито един от тях... - видях как сълза падна на крака му.
-Това е ужасно...
-Събудих се в бяла болнична стая,осъзнавайки какво се беше случило.Лекарят влезе в стаята и каза,че ръката ми беше премазана,имах три счупени ребра и сътресение.Но това не беше важно в онзи момент...Бяха важни само те...Но лекаря уби и малките ми надеждите,казвайки ми най-лошото...бях станал сирак.Веднага щом ме изписаха се махнах от всичко...Всичко свързано с миналото,с приятели,гаджета,училище,апартамент...Компанията се предаде на брата на баща ми,не исках да я поемам.Имах и някакво наследство,но не исках да го ползвам...но ми се наложи.Купих си апартамента и колата.Но нещата с апартамента се забавиха и през това време живях у брата на татко.Не им говорех изобщо,по цял ден не обелвах дума.Искаха да ме заведат на психолог,но винаги отказвах.Завърших гимназията благодарение на Макс. - най-накрая леко се усмихна,почти незабележимо - Той ме вкара в правия път когато най-много имах нужда.Исках да замина от тук,но той ме спря.Записах университет и срещнах теб - отново се усмихна - Липсваше ми толкова много...исках едновременно да избягам отново,но когато ти ме прегърна осъзнах каква грешка щях да допусна...
-Господи...Алекс аз...аз... - нямах какво да кажа,бях безмълвна да кажа каквото и да е - Толкова много съжалявам...
-Знам,че съжаляваш...но не си виновна ти...вината е само моя...Аз съжалявам,че го скрих от теб...

Тогава се сгуших в гърдите му...Усещах пулсът му...Сърцето му сякаш щеше да отскочи.Цареше тишина,но знаех че има нужда точно от това.Когато сълза падна на ръката му осъзнахме,че все още се държим за ръце.Махнахме ръцете си едни от други и се погледнахме по начин,по който никога не се бяхме гледали до сега.Усещах облекчението в очите му.Бяха червени и виждах болката му.Устните му бяха по-розови и плътни от всякога.Въздухът ни се смеси...

"...Леа не...Той е най-добрият ти приятел...Не може да го целунеш...Не може да си позволиш това,което ще се случи,ако не спреш..."

"...Трябва да го отблъсна,но как без да е неудобно?!..."

-Човече реших да намина да видя как с-... - изневиделица се появи Макс и замълча гледайки ту мен,ту Алекс...

"...Мамка му..."