A & L :The Beginning Of The End

The Luna Park

   -Отиваме лунапарк!
   -Да бе!Благодаря!Благодаря!Благодаря!Благодаря!Благодаря!Благодаря! - не спрях да го целувам и прегръщам...
   -Леа,само ще отидем на лунапарк,не те водя на Бахамите...
   -За мен дори да отида до магазина е като на Бахамите!
   -Облечи се,след малко тръгваме.
   -Ясно! - отново го целунах -
   -Десет минути и съм готова!
   -Добре... - каза през лек смях.

  
   Нямах търпение да напусна апартамента му.Облякох първите дрехи които видях,сресах косата си и я вързах,излях парфюма по себе си и тях готова.

   -Готова си?! - попита ме изненадано - Ти си първото първото и сигурно единствено момиче,което се оправя толкова бързо!
   -Какво да ти кажа,дарба!
   -Да вървим... - той ми подаде ръката си и тръгнахме...

           ...

   Качихме се в колата и скоро бяхме в лунапарка.Алекс хвана ръката ми и се разхождахме.Бях оставила патериците,нямаше какво да ми стане толкова,до някъде можех да ходя...
  
   -Е,къде искаш да идем? - попита ме Алекс.
   -Не знам...Хей виж там! - посочих един щанд с много плюшени играчки - Ще ми спечелиш ли нещо?
   -Разбира се!Още от сега си избирай наградата! - засмяхме се и скоро бяхме там.
   -Ще може ли да й спечеля нещо приятел? - попита Алекс и подаде банкнота.
   -Естествено.Заповядай,имаш 3 опита. - отвърна му продавача и му подаде 3 топки.
   -Гледай сега! - каза той преди да опита да оцели кенчетата...
   -Какво да гледам по-точно? - засмях се след като пропусна.
   -Случва се,сега ще стане! - отново опита и се провали.
   -Още чакам... - казах,след което той отново не уцели.
   -Мамка му,бях бог на това като дете...
   -Не се впрягай,може и след малко... - целунах го по бузата.
   -Ще се върна за теб,мечок! - каза той на една от плюшените играчки и се засмяхме. -Искаш ли на това там?Ще видиш колко съм силен! - каза той и посочи една от онези игри за измерване на сила.
   -Да те видим там!
   -Здравейте,може ли да й й се изфукам колко съм силен? - каза и отново даде банкнота.
   -Давай пич. - каза му продавача.
   -Сега,ако на това не достигна максимума да не се казвам Алекс Мей Картър! - тогава той запрати чука с всичка сила към играта.
   -Иха-а! - ахнах след като машината показа максимума.
   -Честито,изберете си подаръка госпожице!
   -Ето този еднорог там моля! - посочих играчката.
   -Заповядайте! - продавача ми го подаде и си тръгнахме.
   -Накъде сега?
   -Ами,не си за блъскащи колички...
   -Онова влакче?Ще бъде забавно!     
   -Сериозно ли отказваш количките за висене надолу с главата?
   -Да не те е страх,а Алекс?
   -Мен?Страх? - той започна да сечи себе си - Да вървим!
  
    Алекс крачеше бързо към влакчето,явно беше приел навътре,че го смятах за страхливец.