A & L :The Beginning Of The End

Shower and 2 am thought are the worst

   ***

   Така,специално искам да тагна DanielaKutseva и че имам съобщение за нея на края на главата и да й кажа направо да превърти там.За другите,четете докато аз си пия хапчетата,защото me.exe has stopped qkabkahwjwiwhwubwbwb.Enjoy!

    ***

   Вече сме утрото преди рождения му ден и все още нямам идея какво да му взема.Добре де,почти обяда,успах се.Така става,когато не спиш цяла нощ.Мислите под душа и тези в два през ноща са най-гадни.Но не съм била единствената,и Ема не спираше да се прозява,докато ходехме към асансьора.Имам чувсвото,че почивката ни се върти тук,където винаги стават странни неща.

   -Леа,може ли да ти задам един-два въпроса? - попита ме тя.
   -Защо да не можеш? - влязохме вътре и натиснах копчето за етажа на ресторанта.
   -Защото е за теб и Алекс... - извъртях й очи и си захапах устната ухилена - Виж как се зарадва като му чу името...Кажи ми какво ти е на глава за него.Знам,че мислиш само и единствено за него,не отричай. - посочи ме с пръст и вдигнах рамене.
   -Какво искаш да знаеш? - повдигнах й вежда - Всичко,нали? - отчаях се и й извъртях очи.
   -Разказвай. - тя натисна бутона за последния етаж точно след като стигнахме този на ресторанта.
   -Защо за бо-...А-а-хр... - изръмжах и се облегнах назад - Добре,но първо ти ми кажи за теб и Макс.. -засмях й се щом затвори очи.
   -Ами ние... - опита да навърже изречение.
   -Слушам... - усмихна ми се и я изгледах - Няма да е забавен разпита,ако си толкова щастлива...
   -Може ли да те помоля за една услуга?
   -За мен и Алекс ли е пак?Този път ще се замисля преди да отговоря. - Ема започна да ми потропва с крак и я избутах леко - Какво искаш?!Само спри с това...
   -Може ли с Макс да си...се размените? - опулих й се и тя започна да си върти показалеца около другия.
   -Моля!? - изтрелях веднага.Но като се замисля...
   -Знам,знам,но...Хайде,ти ще отидеш в неговото легло,той ще дойде в твоето.Аз ще съм в една стая с него,ти ще си в една стая с Алекс... - побутна ме пак без да спира да ми се усмихва изнудително.
   -Ти и Макс... - побутнах я и я погледнах по същия начин.
   -Да,аз и той...Ти и Алекс...
   -Да,аз и той... - ухилих се.
   -Хайде,чак толкова сляпа ли си,за да видиш на къде отиват нещата?
   -Не...Разбира се,че не... - потърках си челото.
   -Тогава...Какви са ти намеренията към Алекс?
   -Надеждите и страховете са ми на едно ниво... - скръстих ръце.
   -От какво те е страх?Той не яде хора.
   -Да,но може да те убие без да иска.Добре,майната ми на мен,представи си ако...сещаш се...
   -Не се сещам... - засмяхме се леко и натиснах пак копчето да се върнем на първоначалния ни етаж.
   -Ако...Направим семейство заедно.Та ние не можем да се грижим за себе си,какво остана за ако от нищото се появи дете?Дори не мога да предположа какво нещастие ни очаква след десетте минути щастие.
   -Леа,върни се една година назад във времето...Всичко,което искаше беше просто да го видиш.Надяваше се на това през цялото време и опитваше да запълниш бездната в сърцето,която той ти остави,и която само той може да оправи.Сега,Леа,сега,можеш просто да отидеш до него,да го целунеш и пак да си бъде твоя идиот. - лека усмивка се прокара под разтревоженото ми лице.
   -Той винаги е бил... - прошепмах си - Може би си права...
   -Винаги съм права. - Ема си потърка рамената и се засмяхме - Ще си го връщаш ли,или не?
   -След обяда ще си събера нещата от стаята и се сменяме веднага с Макс. - тя запищя и започна да ме разтърсва.
   -Бкагодаря,благодаря,благодаря... - прегърнах си я - Може би е свършило...
   -Може. - усмихнах се страстно щом видях Алекс от далеч.