A & L :The Beginning Of The End

You're not pregnant...but you might really be

   -Поздравления!Бременна сте! - каза д-р Адамс и Алекс скочи от мястото си.
   -МОЛЯ!? -попита той в неудомение.
   -Гади ми се... - станах въпреки болката и се запътих към тоалетната.

   Имах чувството,че си изповръщах червата.Повърнах всичко което имах в корема си...Измих пребледнялото си лице и се върнах при тях...

   -...Повръщането го доказва. - чух д-р Адамс да го казва докато още бършех лицето си.
   -Леа,мила...Ще сме родители... - Алекс бързаше да хване ръцете ми и да ме прегърне.
   -Алекс... - веднага се сгуших в него.
   -И вие сте бащата,г-н Джонсън!-изтръпнах след като го каза.
   -Кой?! - Алекс веднага се обърна към Адамс
   -Някой да ми обясни дявол да го вземе... - казах в недоумение.
   -Леа...Изневерявала ли си ми? - попита той и се отдръпна от мен.
   -Господи не!Алекс, не съм ти из-... - започнах да отричам,но д-р Блек ме прекъсна.
   -Адамс!... - тя взе картона ми от него и го разгледа -Това е Леа Смит,не Катрин Смит!Объркал си изследванията!
   -Я пак!? - каза Алекс и отиде към докторите.
   -Съжаляваме за недоразумението...но не чакате дете... - каза д-р Блек и камък падна от плещите ми.
   -Слава богу! - казах и започнах да търкам лицето си.
   -Леа... - Алекс отново ме прегърна,но по-силно.
   -Отново се извиняваме... - каза Блек и отпрати Адамс -Изследванията ви са отлични,но не пише нищо за дете...
   -Господи...Пак ще повърна...

   Отново се запътих към тоалетната.Не знаех,че има нещо останало в мен,но явно е имало...Изплакнах устата си и лицето и отново се върнах.
 
   -...А защо повръща тогава? - чух Алекс да пита когато отново влязох при тях.
   -Можеш да направим тес-...Нека я питаме. - Блек дойде при мен с Алекс и и двамата ме хванаха.
   -Леа,искам да се успокоиш въпреки всичко. - каза Алекс,но чувах само силния си пулс.
   -Какво има мамка му... - усещах как щях да припадна,но се борех...
   -Има шанс наистина да сте бременна,Госпожице Смит...Госпожице Смит! - беше последното нещо което чух преди да припадна...

     Всичко което виждах ми бе черно...Усещах ръце по себе си,но ми беше прекалено зле за да се свествя...Не след дълго не чувствах нищо,нито пък чувах...

        Гледната точка на Алекс

     -Леа,искам да се успокоиш въпреки всичко. - казах на Леа и я погледнах.
   -Какво има мамка му... - едва-едва промърмори тя и усещях как едва стоеше права.
   -Има шанс наистина да се бременна,Госпожице Смит...Госпожице Смит! - Леа припадна в ръцете ми и виждайки я така,и аз щях да припадна.
   -ЛЕА!Господи не! - крещях докато с д-р Блек се опитвахме да я свестим.
   -Какво има за бога?!Леа! - Крис ни видя и веднага се приближи към нея - Ще извикам помощ! - той стана и излезе от кабинета.
  
    Не след дълго няколко лекаря дойдоха и я поставиха на едно подвижно легло.