A & L :The Beginning Of The End

Stone cold

   Дойде й деня на изписването ми.Идваха ми напосещения,а Алекс идваше защото Ема и Макс го караха,чух как си го казваха пред вратата ми.Чух и друго,за съжаление.Алекс водеше разговор с Ема на тема сватбата им и затова как ще я направят час по-скоро.Не знам дали искаше да ми е гадно,но успяваше.Не можех да му покажа повече от себе си,да му дам себе си.В момента сме каменно студени и ни мразя още повече.Или поне аз бях такава с него.Ако това е ножа,който държеше и в онази тъмнина,кога ще го хвърли?

   -Готова съм. - излязох от стаята точно преди те да влязат.
   -Кажи ми,че се връщаме вкъщи... - помоли ме Макс отчаяно.
   -Вие тръгвайте,аз искам да си остана тук.
   -Моля?! - възразиха ми всички.
   -Искам тук при сестра си. - повторих им.
   -О,при онази с наркотиците,за нея говориш,нали?Не знаем дали може да имаш повече. - опита да ни разсмее Ема и си потърках челото.
   -Ще си наема квартира,ще започна работа тук някъде...
   -А университета?Ами майка ти?Ами ние? - Ема ме побутна и продължих да гледам надолу.
   -Леа,не можеш да зарежеш всичко и всички там и да дойдеш тук в чужбина. - обади се Алекс.
   -Кой го казва само... - обърнах се към него.
   -Не прави моите грешки,Леа.
   -Споко,няма.Няма да се връщам.
   -Леа,сериозни сме. - скара ми се Макс.
   -Аз също.Защо не ме оставите да си живея живота сама?
   -Защото ще умреш.Пет минути сама и пак те караме по болници.Нищо ли не научи от последната случка?
   -Не ми я припомняй,Ема...
   -А ти си избий от главата,че ей така ще те оставим тук.
   -Макс,престани...
   -Леа,ако ти останеш тук,ние оставаме с теб.Не мърдаме без теб,трябваме ти почти толкова колкото ти ни трябваш.
   -Млъкни,мамка му,Алекс.Просто спри да ръсиш лъжи,налюбувах им се... - Макс и Ема ни изгледаха и си удариха челата.
   -Ама вие пак ли...
   -...Се скарахте? - довърши Макс Ема.
   -Това си е между нас. - завърших всичко.
   -Хайде,към летището.Вкъщи ще обсъдим нещата.
   -Хора,ням-...
   -Леа! - скараха ми се всички в един глас.
   -Добре...Добре...Правете каквото искате с мен,все тая ми е вече... - не взеха много под внимание какво казах,а директно викнаха такси щом излязохме от болницата.

   ...

   Точно се нагладяхме в самолета и от всички възможни места,Алекс трябваше да седне до мен.Сигурна съм,че Ема и Макс имат пръст в това щом купиха билетите,които ни и излязоха през носа.А сега трябваше да прекарам следващите сигурно девет часа с Алекс,с който нито ми се говори,нито нищо.