A & L :The Beginning Of The End

If we are gonna play dirty,let the game begin

    -Не това!...Това! - посочих Ема и Алекс,които се прегръщаха и тя го целуваше -И казваш че аз съм те забравила лесно! - веднага отидох при него и той се отдръпна от Ема.
   -Леа!
   -Махни се от мен! - веднага му ударих един с колкото сила разполагах - Надявам се да сте щастливи заедно! - казах в огромни кавички и изтичах към входа на университета за да се слея със всички останали студенти.

   Опитах да сдържам сълзите си в коридора,но щом седнах на мястото си в залата легнах на масата си започнах да плача...

   -Хей,добре ли си? - едно момче дойде при мен.
   -Супер съм,няма що!
   -Виждам... - той седна до мен и подаде ръката си - Даниел,приятно ми е.
   -Леа...Ще ми се да кажа същото,но не ми е до момчета. - избърсах сълзите си и с другата си ръка стиснах неговата.
   -Не искам да те свалям,а да ти помогна...Става ми тъпо когато някой плаче,особено момиче.Как мога да ти помогна?
   -Да имаш машина на времето?Искам да върна времето назад и да не записвам в този университет... - облегнах се назад и го погледнах.

   Даниел всъщност не беше такъв какъвто си мислех в началото.Беше с кафява леко разрошена коса и очила,които доста му отиваха.Изобщо не обърнах внимание на телосложението му,не ми бе до там...

   -За съжаление не,но имам друго... - той махна очилата си и извади нещо от портфейла си - Щях да ходя с приятелката си,но е извън града цяла седмица и нямам какво да правя с тези билети...Вземи ги и отиди с някой приятел на кино,ще ти стане по-добре.
   -Сериозно ли ще ми дадеш безплатно два билета за премиерата на най-новия филм в кината? - взех билетите и ги разгледах - Не мога да приема... - подадох му ги и той стана от масата.
   -Ще ти се наложи.Подарявам ти ги... - той ми намигна и седна на мястото си.

   "...Ама че мило!...Сигурно е поредния сваляч,след което те зарязва...Защо съм такъв песимист понякога?!..."

   -Как е хавата?Това да не са... - Макс се появи от някъде и огледа билетите - От къде ги взе?!
  
  "...Ами ако..."

  -Дадоха ми ги... - погледнах към Даниел и си разменихме усмивка - Ще дойдеш ли с мен на кино?
   -Да естесвено!Това е от любимата ми поредица филми!
   -Но като приятели! - казахме в един глас и се засмяхме,но млъкнахме след като видяхме Ема и Алекс да влизат в залата.
   -Леа! - Алекс веднага се затича към мен - Какво е това? - той видя билетите,поклати глава и се махна от нас...
   -Имам чувството че го губя все повече и повече след всеки път в който се видим...
   -Ние не ги губим,те губят нас... - Макс се обърна и ги погледна - Мислех че ми е приятел,а се натиска с Ема...
   -Какво?! - обърнах се и ги видях да се целуват,а моя поглед се засече с този на Алекс - И трябва да стоим два часа под един покрив с тях?!Господи,кажи ми че това е някаква шега...