A & L :The Beginning Of The End

Not you again

   -Охо,милата Леа си е наранила крачето?Горката! - обърнах се и едва не изпуснах кошницата с продукти...
   -Разкарай се Оливър,не ми е до теб в момента...
   -О,или какво? - той вдигна ръце и направи самодоволна усмивка.
   -Проблем ли има,мила? - Алекс дойде хвана ръката ми и ме целуна напук на Оливър - Разкарай се приятел...
   -Кучка... - измрънка той под носа си.
   -Как я нарече? - Алекс го хвана за яката - Леа,знаеш какво да направиш...
   -О,много добре знам... - тогава го ритнах с всичка сила в достойнство му.
   -Никой...ама никой не я нарича така...и двамата го разбрахме по трудния начин.Хайде мила,да си вървим...
   -Мила? - казах докато се отдалечавахме от Оливър.
   -Ще ме подиграваш цял живот за това,нали?
   -Определено,мило... - казах като едва се сдържах да не се извикам от смях,а той ме целуна по бузата...
   -Слава богу,че бяхме скрити между щандовете!
   -Нали? - засмяхме се...
   -А кой беше този? - попита Алекс и ме приближи към него.
   -Бившия ми...Едва го търпях тогава,камо ли сега.Няма за какво да ревнуваш,споко! - целунах го.
   -Какво си намирала в него?
   -Не помня вече...забравила съм го и искам да си остане така.
   -А така! - каза Алекс и ме отдръпна от себе си...

   Вече бяхме напазарували и натоварихме колата с всичко нужно за обяда.В колата цареше тишина защото Алекс шофираше,а аз си бях на телефона...

    -Всеки път ли трябва да ти казвам,че сме пристигнали?Почва да ми омръзва...
   -Стига си мрънкал,а ми помогни да сляза...
   -Добре,добре...

   Алекс ми помогна да сляза,взехме покупките и се качихме в апартамента.

   -Е,сега е твой ред да си почиваш.Аз ще готвя!
   -И да те оставя пак да изгориш нещо?Не!
   -Казах ти нещо... - целунах го - Аз готвя!
   -Това е ясно,а поне да ти помагам?
   -Боже,добре помагай ми! - казах докато си приготвях продуктите.
   -Ето,не беше трудно! - извъртях му очи.
   -Подай ми солта,моля те... - подадох ръката си и не отместих поглед защото търсех нещо.
   -Заповядай!
   -Алекс,това е захар... - повдигнах вежда.
   -Извинявай,няма да се повтори...
   -Добре...подай ми пресния лук за каймата.
   -Идва...ето!
   -Алекс това е чесън! - обърнах се към него и обвих ръце около врата му - Не искаш ли вече да седнеш на дивана?
   -Ако беше с теб да,но ще ми е скучно и затова ще откажа...
   -Добре,само мисли два тъпи преди да ми подадеш нещо,ясно?
   -Напълно! - той ме целуна...

    Остатъка от приготвянето на рулото стефенани мина нормално.Естествено,Алекс изпусна половината яйца,но беше забавно...