A & L :The Beginning Of The End

I won't let go

   ...

  Концерта.Беше.Страхотен.Това беше най-хубавото нещо може би от целия ден,или седмица.Успях да си взема снимка с всички от групата и още не вярвах,че всичките ме докоснаха и ме прегърнаха.Нямаше да изпера никога тази блуза.Не исках нищо повече от никой за днес,освен да се приберем с Макс.Исках целия да го напрегръщам и нацелувам,но както казах,първо ще си махна на блузата.Веднага щом влязохме вътре я хвърлих на дивана.На къси панталони и сутиен съм пред него.Голяма работа,виждал ме е и по-съблечена,направо гола.А и си ми беше горещо.Макс отиде за нещо за пиене и се спре на вратата щом ме видя.

   -Охо...Сякаш аз имам рожден ден.
   -Но аз имам. - взех едната чаша с уиски като гледам - Благодаря.
   -Пак заповядай...Голям съм идиот! - удари се по челото и му се изсмях - Ей сега идвам.
  -Добре,чакам те.

   Попиках се от смях като започна да ми пее песничката за рожден ден.Този глас...Беше по-зле и от моя.Щеше да счупи дограмата само с "прекрасния" си глад.Не стигаше това,ами и в шепи държеше кексче с две свещички,2 и 3,и май бяха по-големи от самамото кексче.Спря да пее и ме погледна,посочвайки ми го.

   -Намисли си желание и избирай мъдро.Честит рожден ден,Леа.
   -Хм...

   "...Искам просто да съм щастлива...Една година по-късно,на тази дата,просто да съм щастлива,не искам друго..."

   Затворих очи и духнах свещичките.След което целунах Макс от благодарност за всичко днес.Вече бях щастлива.

  -Оправи ми деня. - целунах го за последно и огледах кексчето - Ето ти едната половина.Искам да го хапнем заедно. - откъснах го и му я подадох.
  -Благодарско. - изядохме ги на една хапка и почти се задавих от смях.
   -Супер торта!Честно!
   -Наистина?Това е просто кексче.
   -Вече е специално кексче.Предпочитам го пред която и да е торта.
   -Супер,защото ти бяхме подготвили една,но си стои при тях.
   -Да си стои,не им я искам.Тях не ги искам повече в живота си и без това. - легнах в скута му и му се усмихнах - Деня започна добре,прееба се,оправи се,пак се скапа и завършва повече от идеално.Ти си причината за това. - той ми се усмихна също и започна да маха коса от лицето ми -Може ли да спим тук.Изморена съм от всичките стълби днес.
   -Разбира се.Ще ти донеса одеало.

   Станах от него,за да може той да стане и легнах по целия диван на едната облегалка отстрани и на няколко възглавници.Направих му малко масто ако иска да се присъедини.Затворих очи от цялата тази умора,но въпреки това усетих одеало върху мен и как Макс ляга до мен.Усетих и ръката му около корема ми,целувка в косата и как ми прошепна "И аз те обичам".