A little surprise

- 18

- Добре ли си? - Джисънг го погледна въпросително.

Дребното момче не отговори веднага, гледайки как групичката момчета, която току-що влезе, решава на коя маса да се настани.

- Ронджун? - повика го отново Джисънг, но нямаше отговор. Сякаш другия бе замръзнал. - Всичко наред ли е? - той докосна ръката му, с което най-после успя да го изкара от ужаса му.

Ронджун премига на парцали и обърна глава към него, сякаш сега осъзнава, че той е там.

- Аз... Да, добре съм. Всичко е наред - едва измърмори той.

- Сигурен ли си? Да не ти прилоша?

- Не, нищо ми няма. Ще отида да ги обслужа.

Въпреки че краката му трепереха, Ронджун нямаше как да му каже кои бяха тези хора. Не искаше Джисънг да го сметне за слабак и не искаше да бяга, като моли него да вземе поръчките им. Взе две менюта от бар плота зад себе си, пое си дълбоко дъх и тръгна към тях. Можеше да се справи. Щеше да се преструва, че не ги познава.

Приближи се до масата, където четирите момчета се смееха на нещо и изглежда те едва тогава го забелязаха.

- Добър ден - поздрави Ронджун, като се опитваше да игнорира факта, че те някога му бяха приятели.

- Я виж ти - единия обърна глава към него, - кой бил тук.

Ронджун им остави менютата на масата.

- От кога работиш тук, Хуанг? - попита същото момче, после огледа останалите. - Някой знаеше ли, че той работи тук?

Другите поклатиха глави, все така втренчили се в него.

- Да се върнеш за поръчката ни - подразни го момчето, когато Ронджун им обърна гръб.

Джисънг наблюдаваше сцената от мястото си до плота и присви очи съмнително. Ронджун се върна при него, силно напрегнат.

- Познаваш ли ги? - попита Сънг.

- Не - излъга Джун. Не можеше да го погледне в очите.

- Тогава защо се държат така?

- Не знам. Остави ги.

Много ясно, че ги познаваше. И четиримата му бяха добри приятели до преди да им сподели за връзката си с Джено. Тогава започнаха подигравките, сякаш той нямаше право да обича никого, сякаш нямаше право да е щастлив. Унижаваха го, когато видеха възможност, присмиваха му се, пускаха неуместни шеги за връзката между две момчета. Ронджун търпеше, защото се надяваше, че го правят на майтап, но обидите им никак не бяха леки и това го нараняваше все повече. Не вярваше, че са способни да му причинят това, обаче истината беше много по-жестока. Направо го отритнаха, все едно е нищожество.