- 6

480 54 9
                                        

- Ронджун, ставай - Джено го хвана за лакътя и го издърпа. Дребното момче само изсумтя в протест, но се изправи леко.

- Джено! - то отвори едното си око и се ухили, щом го видя.

- Пиян си. Да се прибираме.

- Ти нали беше на работа? - Джун го изгледа лошо. - Сега съм навън със Сънги.

Джисънг не казваше нищо и гледаше отстрани. Не му харесваше държанието на този Джено. Ама изобщо.

- Добре, но е време да се прибираш - настоя Джено.

- Тъкмо започваме! 

- Хуанг, казах нещо! - той повиши тон, с което го стресна. Ронджун се сви в стола си и наведе глава.

- Защо ми крещиш?! 

- Защото не ме слушаш. Хайде, да си вървим.

- Мисля, че той не иска да си върви - Сънг се намеси и го погледна сериозно.

Джено насочи глава към него.

- Какво каза?

- Казах, че той не иска да си тръгва - високото момче се изправи и застана срещу Джено. - Не е нужно да си груб.

- Кой беше ти, че ми казваш как да се държа с гаджето си? - Джено повдигна вежда.

Ронджун мина с ръце през лицето си и също стана, усетил, че нещата не отиват на добре.

- Добре, добре - каза той и хвана ръкава на Джено. - Нека се прибираме.

- Джун... - поде Сънг колебливо, но момчето му се усмихна. Това не се понрави на Джено.

- Няма нищо, Сънги - той метна с ръка. - Благодаря, че се съгласи да излезем.

Ронджун остави малко пари на масата, преди да е забравил и последва Джено, който го дръпна за китката и го изведе от ресторантчето. Джисънг ги проследи с поглед и стисна челюст. Върна се на мястото си, наливайки още соджу в чашата си.

Джено почти влачеше по-малкия след себе си. Стигна до колата и го натика на предната седалка. Заобиколи и се качи на своята, но не потегли веднага. Вместо това хвана волана с две ръце и се опитваше да се успокои. Джено беше ужасно импулсивен и много ревнив. Не че нямаше доверие на Ронджун, напротив, вярваше, че той няма да го предаде, но просто не понасяше да го гледа в компанията на други. Разбира се, това не включваше приятелите на Ронджун. Джено ставаше ревнив, единствено когато усетеше, че отсрещния е заплаха. А онова момче в заведението определено беше заплаха.

A little surprise Donde viven las historias. Descúbrelo ahora