A little surprise

- 66

Потънал целия в сълзи, изведнъж Хюк осъзна какво се случва, къде се намира и какво прави. Сърцето биеше лудо, докато ръцете на Джемин се увиваха около него. Почти потрепери, когато той погали косата му и почна да му говори успокоителни неща. Не знаеше какво е редно да стори. Беше повече от объркан. Определено трябваше да се отдръпне, да му се разкрещи, да го наругае и да си тръгне с гордо вдигната глава. Но усещането за ръцете на Джемин около него просто го разтапяше. Искаше му се никога да не си бе отивал от там. Искаше му се това да не се беше случвало. Беше адски наранен и нямаше какво да излекува сърцето му.

Най-после намери сили и го избута от себе си. Джемин го погледна объркан.

- Не трябваше да идвам - каза тихо Хюк, триейки сълзите си.

- Напротив. Хюк, аз...

- Не казвай нищо повече.

Донгхюк му обърна гръб и тръгна надолу по улицата, молейки се мислено той да не го последва. Този път Джемин не тръгна след него и той побърза да избяга от там. От него, от ръцете му, от гласа му, от онова, което му беше причинил. Искаше да избяга от миналото, но то го следваше по петите.

***

На другия ден Ронджун покри Джисънг в кафенето. Измисли някаква история набързо за пред шефа и обеща, че Джисънг ще се върне още утре. Прекара смяната си в тревога да не би Кун отново да се появи. Това не се случи и той облекчен си тръгна, отправяйки се към районното. Щеше да изчака Джисънг там. Трябваше да му се реваншира за всичките проблеми, които му донесе на главата. Не спираше да мисли, че Джисънг е арестуван заради него, колкото и самия Джисънг да го убеждаваше, че не е така.

Сега чакаше пред входа на сградата и гледаше в телефона си. Времето сякаш не минаваше. Упорито се опитваше да не си припомня за ръцете на Кун по себе си, които сякаш бяха изгорили кожата му през дрехите на местата, където го беше докоснал той.

Джисънг най-после се показа и Ронджун му се усмихна широко.

- Изненада! - каза той, а Сънг го зяпна, сякаш не вярваше на идеята той да е там.

- Ронджун.

- Нали не мислеше, че няма да дойда? - усмихна му се отново той. - Радвам се, че най-после си свободен и ще...

Преди да може да довърши, високото момче се приближи до него и го прегърна силно.

- Благодаря, че дойде - каза Сънг до ухото му.