A little surprise

- 61

Донгхюк не прати съобщение на Марк, когато се прибра предната вечер. Беше прекалено облекчен, за да го направи и тотално забрави. Радваше се, че онзи, който го е чакал пред болницата, е бил Марк, а не Джемин. Само при изникването на това име в съзнанието му потръпваше целия. Не знаеше какво би направил, ако отново се озове лице в лице с Джемин. Сигурно щеше пак да избяга. Вечно ли щеше да бяга от него?

Сега, лежейки в леглото си, тези мисли се въртяха в главата му. Алармата бе звъннала преди малко, но той не бързаше да става. Вместо това остана под завивката си известно време, обмисляйки станалото вчера. Нямаше да лъже, че се бои от Джемин, но когато го видя последния път... Сърцето му заби по същия начин, по който биеше за него и преди. Не можеше да си го обясни. Би трябвало да го мрази, би трябвало да забрави всичко, което Джемин му причини, но някак си не можеше. Не можеше да се накара да спре да мисли за него и да си представя живот, развил се по съвсем различен начин. Живот, в който двамата още бяха заедно, в който Джемин не го беше удрял, не го беше пребивал и унижавал и не го беше карал да се чувства като най-долното същество на света. Живот, в който още се обичаха и държаха един на друг, в който щяха да прекарват летните вечери на терасата, говорейки си с часове и правейки планове за утрешния ден или за следващата седмица.

Тези мисли го нараниха. Това никога нямаше да се случи, никога нямаше да са отново заедно, защото той не можеше да му вярва. Не и след всичко това. Но, мамка му, колко му се искаше само...

Телефонът му извибрира веднъж до него, беше го натикал под възглавницата. Извади го и видя, че има съобщение.

"Нали ти казах да ми пишеш, когато се прибереш? Още ли се прибираш?
А, впрочем, Марк съм, ако случайно не си записал името ми в телефона си.
И добро утро
Ако си станал де"

Донгхюк се усмихна глупаво. Да, беше забравил да му пише. Побърза да му отговори.

"Знам, че си ти. Как няма да запиша името ти?
Добро утро и на теб.
И да, забравих да ти пиша снощи, направо си легнах"

"Все си имал 5 минути време, докато си облечеш пижамата.
Но нищо, не ти се сърдя"

"Не ме интересува, дори да ми се сърдеше"

"Наистина ли? Нарани чувствата ми..."