A little surprise

- 99

Марк караше мотора възможно най-бързо. Минаваше между колите и получаваше безброй ядосани подсвирквания с клаксон, но това нямаше значение. Притеснението му го принуждаваше да бърза все повече и повече. Беше опитал да се свърже с Донгхюк, но така и не получи отговор от него. Нито си вдигаше телефона, нито отговаряше на съобщенията му, а не беше типично за него да закъснява. Беше сигурен, че се е случило нещо и това не му даваше мира. 

Пристигна пред блока на Ронджун и Джено по спомен, остави мотора до паркираните коли и нетърпеливо започна да звъни на домофона, докато някой не му отвори. Качи се директно по стълбите и когато се докопа до техния етаж, направо почна да блъска по вратата. Надяваше се те да са си вкъщи, защото нямаше номерата им, за да им се обади. След малко входната врата се отвори със замах, разкривайки едновременно намръщеното и разтревожено лице на Джено. 

- А, ти ли си - това не беше въпрос, а по-скоро облекчение. Джено беше помислил, че онези полицаи са се върнали, след като чу блъскането по вратата и се беше приготвил за разправия. 

- Донгхюк тук ли е? - изстреля Марк задъхано и се опита да погледне над рамото на другия. 

- Донгхюк ли? Не, не е идвал. 

- А да се е обаждал? Или нещо друго? 

- Не. Случило ли се е нещо? 

Преди Марк да обмисли отговора си, Джено се премести и му направи място да влезе вътре, затваряйки след него.

- Не знам, но имам някакво лошо предчувствие - сподели Марк, докато събуваше обувките си. - Къде е Ронджун? Съжалявам, че ви се натрисам така, но се притесних и...

- Ронджун припадна - прекъсна го мрачно чернокосият. 

- Моля? 

- Припадна. Получи паник атака. Не знам как да му помогна. Оставих го да си почива.

- Къде е той? 

- В спалнята. 

Едва сега Марк обърна внимание на изражението му. Джено изглеждаше някак... разбит. 

- Какво стана? 

- Дойдоха едни полицаи - въздъхна уморено той и мина с ръка през косата си. - Те... взеха Юн Хи със себе си. 

- Юн Хи? - облещи се Марк. - Бебето? 

- Да. Просто дойдоха и я отведоха, не можах да направя нищо, защото щяха да ме арестуват. Шокът се оказа твърде голям за Ронджун и той припадна.