A little surprise

- 12

- Джун - Джено зашепна в ухото му, - стига.

- Съжалявам.

Дребното момче се отдръпна от него и изтри мокрото си лице, карайки го да се усмихне леко.

- Недей да плачеш сега - каза му той и му помогна да махне сълзите си. - Всичко е наред.

Ронджун само кимна и опита да се успокои. Все още целия трепереше от притеснение и толкова се радваше, че на другия му няма нищо.

- Аз му се обадих - намеси се Джони.

- Стана ми ясно - Джено го погледна. Всъщност нямаше нищо против този път. Точно от Ронджун се нуждаеше в момента.

- Ако нямате нищо против, аз ще тръгвам - обяви след това, искайки да ги остави на саме.

- Добре - съгласи се чернокосият, - и без това е много късно вече.

- Вие ще се оправите тук, нали?

- Да, тръгвай.

Джони едва се насили да излезе от помещението, нямаше желание да го оставя, но и нямаше да е добре да им се натрапва. Щом останаха сами, Ронджун погледна към другото момче, отново чувствайки се несигурен.

- Съжалявам, че не ти се обадих - заговори Джено по едно време.

- Няма проблем.

- Нали няма да плачеш повече?

- Какво лошо има в това? - Джун го прегърна през врата отново.

- Знаеш, че не обичам да те гледам как плачеш. - Джено сложи ръка на гърба му.

- Изплаших се, че си пострадал сериозно - гласът му се пречупи. - Когато Йонгхо ми се обади, си помислих най-лошото.

- Всичко е наред - повтори Джено, надявайки се да го успокои.

- Радвам се, че си добре.

- Може ли да дойдеш по-близо?

Русокосият го послуша и се приближи, тикайки се още в тялото му. Облекчение го споходи, усещайки познатата топлина.

- Съжалявам за станалото сутринта - изтърси изведнъж високият.

- Вината беше моя - призна Джун. - Казах нещо, което не мисля и дори не знам защо. Не исках да те обидя или да се караме.

Джено помилва лицето му нежно и го накара да се отдели за момент, оглеждайки го с обожание.

- Ти си всичко за мен, Хуанг. Моля те, никога повече не се съмнявай в това.

Очите на дребното момче отново се навлажниха и то кимна, сливайки устните им в кратка целувка. Отново го прегърна и се заслуша в дишането му. Не му пукаше, че другите присъстващи ги гледаха, нищо нямаше значение. Отдавна бяха спрели да крият връзката си, макар в началото това да се оказа трудна задача. Тогава не бяха готови да посрещнат неодобрителните погледи на хората, но сега това не бе така важно.