A little surprise

- 90

През следващите няколко дни Ронджун не можеше да престане да гледа към ръката си. Щастието, което го изпълваше, щом видеше пръстена, беше неописуемо. Все още не можеше да повярва, че това наистина се случва. Джено направо му беше взел акъла. Усмивката не слизаше от лицата и на двамата, а Юн Хи явно също усещаше доброто настроение, тъй като и тя беше безумно щастлива напоследък и почти не плачеше. 

Ронджун беше изумен с каква скорост расте това дете. Имаше усещането, че с всеки изминал ден тя става все по-голяма и почва да прави повече неща.

Рано сутринта бе усетил целувката на Джено, който тръгваше за работа, но не се разбуди бързо. Сега се излежаваше в леглото, вдигнал ръка към тавана и оглеждайки пръстена за пореден път. Буквално не можеше да спре да го гледа, беше толкова красив. Чувстваше се адски щастлив, но на моменти се чудеше дали това щастие няма да му излезе през носа. Обикновено, когато си позволеше да се чувства добре, се случваше нещо лошо. Надяваше се този път да не е така. 

Юн Хи се размърда в кошарата си и той обърна глава към нея. 

- Добро утро, слънчице - поздрави Ронджун и се изправи, като се надвеси над нея. Момиченцето се усмихна сънено и се обърна с дупето нагоре, давайки му с гордост да усети миризмата на памерса й. Джун се засмя и я погъделичка по крачето. - Разбрах те, време е за сутрешна баня. 

След като приключи със сутрешната рутина на бебето и го нахрани, Ронджун приготви закуска и на себе си, като в този момент си пишеше с Джено и му пращаше смешни снимки на Юн Хи. Поиграха си малко след това и тъкмо когато Джун имаше намерение да я приготви за излизане, на вратата се звънна. Той взе Юн Хи на ръце, докато тя държеше едно плюшено магаре и се отправи към коридора. 

- Кой ли може да е? - попита той, докато отключваше. Преди да отвори, обаче, погледна през шпионката. Остана истински изненадан и със свито сърце отвори вратата. Джисънг се оказа пред него. 

Ронджун онемя. Нямаше представа какво да каже, не очакваше да го види пред вратата си. Джисънг, от своя страна, смаяно гледаше към бебето в ръцете му, а устата му беше отворена - явно преди това бе имал намерение да изрече нещо. 

- Здравей - поде Джун, отърсвайки се от шока. 

- Здравей - отвърна нервно Сънг и погледна встрани.