A little surprise

- 23

Когато Джисънг дойде в кафенето, Ронджун беше кисел и намръщен. Високото момче се чудеше какво му е и дали е уместно да попита, после реши, че може да е свързано с Джено, а не искаше да си вре носа във връзката на Ронджун. Въпреки нацупеното си изражение, дребното момче поне днес не бъркаше поръчките и си вършеше добре работата, търчейки напред-назад.

- Как си днес? - реши да попита Джисънг, докато нямаше толкова много клиенти и имаше шанс да го направи.

- Добре съм, защо? - Ронджун упорито чистеше една от масите с бял парцал.

- Просто питам. Изглеждаш малко ядосан.

- Нищо ми няма.

- Просто се притеснявам.

- Разбирам, но всичко е наред.

- По-добре ли си след станалото вчера?

- Може ли да те помоля нещо? - Джун го погледна. - Нека се престорим, че това вчера не се е случвало. Става ли?

- Защо? - Сънг повдигна вежда.

- Защото не искам да говоря за това.

- Каза, че ще ми обясниш кои бяха онези типове - напомни той.

- Да, казах го, но не трябваше да го казвам. Съжалявам. Просто нека забравим, че е станало. Може ли?

- Да не са идвали пак? - усъмни се Джисънг и начина, по който другия се напрегна, му подсказа отговора. - Идваха ли? Ронджун, кажи ми!

- Не! - тросна се Джун. - Да. Всъщност не всички. Само един.

- Направи ли ти нещо? - Сънг се доближи до него, но се спря, преди да го прегърне защитно, а толкова много му се искаше да го направи. - Онзи наглия ли беше?

- Не - Ронджун въздъхна, като най-после спря да чисти масата. - Беше Тен. Ниското момче.

- И какво ти каза? Защо е идвал?

- Наистина не ми се говори за това, Сънг. Не ми е направил нищо. Това стига ли ти като отговор?

Джисънг стисна челюст. Трябваше да си напомня, че не той беше човека до Ронджун. Точно в такива моменти му се искаше да е обратното. Искаше му се да го прегърне, да го утеши, да му каже, че всичко ще е наред, а след това да отиде и да срита задниците на онези нещастници. Съмняваше се, че Ронджун е споделил за случката от вчера на Джено и донякъде беше поласкан, че той знаеше, а Джено не. Но трябваше да стъпи на земята и да си държи ръцете далеч от Ронджун, колкото и трудно да беше.