A little surprise

- 98

- И ти си им дал детето, така ли? - опита да обобщи Марк, след като го изслуша. Двамата бяха седнали на една пейка в задния двор на болницата. Времето беше хубаво, слънцето печеше високо в небето и наоколо миришеше на прясно окосена трева. Донгхюк накратко му обясни цялата ситуация, коя беше тази жена от по-рано и защо онези репортери го снимаха. 

- Да. Не знаех какво да правя с него, докато се опитвам да му намеря осиновители, и реших, че не е чак толкова лоша идея да го дам на Ронджун и Джено. 

- Но никъде не си го написал официално?

- Не. 

- Знаеш ли колко сериозно е това? - намръщи се Марк. 

- Не ме поучавай сега - поклати глава Хюк. 

- Може наистина да те осъдят, Донгхюк. Ситуацията никак не е за подценяване. 

- Знам. 

- И намери ли осиновители все пак?

- Не. Бебето вече се привърза към Ронджун и Джено, ще е жестоко от моя страна да ги разделя. 

- Но...

- Те я обикнаха, Марк. Сърце не ми дава да им я взема. 

- Но трябва - настоя Минхюнг. - Тя трябва да е при...

- При какво? - Донгхюк го погледна с присвити очи. 

- При нормални родители - измърмори си той под носа. 

- Нормални? - възмути се Хюк. - Моля те, обясни ми какво разбираш под ''нормални'' родители. 

- Знаеш какво искам да кажа - Марк нервно мина с ръка по тила си. - Това ще навлече големи проблеми на всички ви. 

- Ронджун се е привързал твърде много към това бебе - повтори Хечан. - Ако му я отнемат, това ще е поредният удар за него. Не мога да го направя. 

- Ще загазиш, Хюк. 

- Нали искаше да ти обясня за какво става въпрос? Тогава защо просто не ме подкрепиш?

- Притеснявам се за теб - защити се Марк. - Не ми се иска да те посещавам в затвора. 

Хюк извъртя очи с досада. 

- Няма да ме осъдят. Нищо не съм направил. 

- Взел си чуждо бебе и си го дал, без никъде да е официално споменато. Все едно сте го отвлекли. 

- Не съм го взел! Беше зарязано пред болницата и се погрижих за него! От къде да знам, че майка му ще се появи изведнъж и ще си го поиска?! - сопна се Хечан и скръсти ръце на гърдите си.