- 59

154 24 2
                                    

- Съжалявам! - каза познат глас, след като Донгхюк едва не си загуби ума.

- Господи! - възкликна той и се обърна, само за да срещне познатото лице. - Изкара ми акъла!

- Извинявай! Повиках те няколко пъти, но не ме отрази.

- За бога, Марк - Донгхюк се опита да успокои дишането си и седна на близката пейка. Сърцето му щеше да излезе от гърдите, толкова бързо биеше. - Защо се промъкваш така?

- Не исках да те изплаша, кълна се - каза Марк и застана пред него, гледайки го загрижено. - Добре ли си?

Кръвта му се беше качила в ушите и той едва го чуваше, но кимна леко. Мамка му, наистина бе станал много страхлив. Изчака няколко минути, докато адреналина му намалее и вдигна глава.

- Какво правиш тук? - попита Хюк и потърка лицето си изморено.

- Ако трябва да съм честен, чаках те - призна Марк.

- Ти ли си питал за мен в болницата? Една сестра ми каза преди малко, че някой ме е търсел.

- Да, аз бях.

Донгхюк си отдъхна.

- Ти си бил - каза облекчено. - Господи, ти си бил.

Притесняваше се, че може да е бил Джемин, затова сега спокойствието, което изпита, бе наистина голямо.

- Очакваше да е някой друг ли? - повдигна вежда Марк.

- Не, просто... Просто съм малко напрегнат. Ти защо си ме чакал?

- Ами - момчето се почеса по тила, - исках да те видя, а ти нямам номера. Единственият вариант беше да дойда до тук.

- Мисля, че се разбрахме нещо - напомни Хюк.

- Знам. Помня. Нямам задни мисли, просто наистина изпитах нужда да те видя. А и ако може, бих искал да те помоля да ми се подпишеш на гипса.

Едва сега Донгхюк забеляза, че той все още бе с патериците и гипсирания крак. Усмихна се хлапашки, беше толкова облекчен наистина.

- Добре - съгласи се той. - Ще ти се подпиша, само защото си дошъл до тук.

Марк се ухили широко и седна до него. Нощта беше тиха, от време на време минаваше някоя кола по улицата или се виждаха хора, отиващи за нощна смяна.

Хюк опипа джобовете си, но не откри нищо, което можеше да използва.

- Нямам с какво... - поде той, но чернокосият извади черен маркер от някъде и му го подаде.

A little surprise Where stories live. Discover now