A little surprise

- 3

Джено целуваше бавно и изгарящо пухкавите му устни, докато се движеше плавно в него. И двамата бяха достигнали кулминацията си, но не можеха да се отделят един от друг. Джун лениво отвръщаше на целувките му, отпуснал се изцяло върху него и мъркаше тихо.

- Няма ли да закъснееш за работа? - попита Джено, оставяйки го да си поеме глътка въздух.

- Не ми пука.

Чернокосият се засмя леко.

- Трябва да вървим.

Дребното момче кимна унило, открадна си още няколко целувки и стана от него. Джено изнамери в жабката на колата мокри кърпички и двамата се почистиха набързо, сетне се облякоха. Джун го гледаше влюбено за малко, с което го озадачи.

- Какво има? - попита Джено.

- Нищо, просто... Извинявай, че се държах толкова глупаво.

Джено му се усмихна и го целуна за кратко.

- Няма проблем. Искаш ли днес да излезем на среща?

Очичките на другия буквално заблестяха.

- Наистина ли?! 

- Да. Ще отидем, където поискаш. Помисли си и когато свърши смяната ти, ще дойда да те взема.

Ронджун се зарадва наистина много. Прегърна го през врата веднага, карайки го да се засмее. След вчерашното разочарование се надяваше този път да се получи. Джено го целуна жадно, не искайки да откъсва устни от неговите, но скоро се наложи да го направи. Оправиха малко външния си вид и се преместиха на предните седалки, след което той запали колата. Ронджун се огледа, да не би някой да е станал свидетел на разигралата се случка, но му олекна, щом се увери, че улицата е празна. Потеглиха и си говориха по пътя, докато пътуваха. Ронджун работеше в едно заведение на центъра като сервитьор и макар краката му после да окапваха, му харесваше. Да е сред хора, да говори с тях, дори понякога да се кара с някой по-начумерен клиент. Предпочиташе да е на подобно място, защото така не мислеше за нищо. А отчаяно искаше да избяга от мислите си.

Джено хвана ръката му и го погледна.

- Много се умълча.

- Съжалявам. - Русокосият преплете пръстите им.

- Не, не се извинявай. Нищо не си направил.

Скоро пристигнаха пред въпросното заведение, Ронджун само трябваше да мине през съседната уличка, за да стигне до главния вход.