A little surprise

- 91

Ронджун разказа накратко историята на Юн Хи, тъй като не можеше вече да игнорира любопитството в очите на Джисънг. Обясни му как тя се е озовала при тях, какви неща се е наложило да направят заради нея и за някои други трудни решения. Джисънг го слушаше с интерес, докато си играеше с бебето, което бе като залепено за него. 

- Значи напусна работа заради нея? - разбра Джисънг. 

- Да, наложи се. Беше ни много трудно да се справяме, докато и двамата работим, затова реших аз да напусна, за да я гледам. 

- Сега разбирам - кимна той. - Само ако знаех...

- Никой не знае - прекъсна го Джун, - знаем само аз, Джено и Донгхюк. И Джони - колегата на Джено, но той разбра при други обстоятелства. 

- Много е сладка.

- Да, нали? 

Джисънг си поигра още малко с нея, привидно спокоен. Вече седяха на дивана, бе се съгласил Ронджун да му направи кафе и си поговориха. Но спокойното му изражение беше тотално фалшиво. В главата му се породиха куп въпроси, но той си наложи да не ги задава. Наистина ли Ронджун гледаше дете? Заедно с Джено? И затова бе напуснал работата? Защо не му каза истината по-рано, защо скри тази важна малка подробност? Чувстваше се зле донякъде, но не можеше да го вини. Може би самият той не му беше дал шанс да му каже, може би не бе пожелал да го изслуша. Джисънг беше благодарен, че след лошото си държание към него Ронджун го прие в дома си, сподели му някои неща и дори го прегърна. Само че не можеше да спре да го гледа как притеснено върти пръстена на безимения си пръст. Определено не искаше да чува отговора на този въпрос, защото този пръстен преди не беше там. 

След като спря всякакъв контакт с него, противно на очакванията си Джисънг не се почувства по-добре. Даже напротив - с всеки изминал ден се измъчваше все повече. Непрекъснато се връщаше към онзи разговор и го прехвърляше в ума си, сещаше се за други неща, които би могъл да каже тогава, сещаше се за друг развой на събитията, но се оказа просто един голям глупак. Беше загубил Ронджун, смяташе, че той няма да иска да го вижда повече, след като вече знае за чувствата му. Олекна му изключително много, когато Ронджун му каза, че го иска обратно в живота си. Не знаеше какво да си мисли. От една страна искаше да го вижда, искаше да прекарват време заедно както преди, да се грижи за него, когато може, искаше просто да бъде с него. Но от друга страна факта, че трябва да го гледа само отдалеч, го съсипваше. Отлично знаеше, че сърцето на Ронджун принадлежи на друг човек, но въпреки това не спираше да се надява, че това може да се промени. И именно заради това беше един голям глупак.