A little surprise

- 53

Джено бавно отвори очи и в първия момент не усети нищо. До него стигнаха притеснени гласове, но не можеше да разбере какво говорят. Пред очите му сякаш имаше сменящи се светлини и те го подразниха.

- Джено - викаше го някой. - Хей, Джено! Чуваш ли ме?

Гласът му беше познат, но не успя да определи чий е. Всичко наоколо бе приглушено, шумът се смеси в едно, а светлините продължаваха да примигват, смесени с пронизваща сирена. Какво ставаше?

- Хайде, братле, погледни ме - каза му някой. Той отново затвори очи и опита да се концентрира. После едно име изскочи в главата му и си пое рязко въздух.

- Ронджун - едва продума. Усети как тялото му вече се намираше във въздуха, а след това го сложиха на нещо меко.

- Какво? Ронджун ли? - долетя от някъде.

- Ронджун... - повтори слабо той и очите му се затвориха. Задачата да ги държи отворени беше просто невъзможна. Изгуби съзнание, а името на Ронджун остана на езика му.

***

На сутринта Ронджун се събуди от плача на бебето. Разочарова се, когато видя, че Джено все още го няма, но в същото време се притесни. Провери телефона си, обаче нямаше нищо. Той щеше да му изпрати поне съобщение, нали? Дали не се беше случило нещо?

Погрижи се за Юн Хи, махна памперса и я почисти внимателно, сложи нов, след което й облече едно сладко розово костюмче, което Джено беше избрал. Приготви храната й, а тя го гледаше с любопитните си очи. Беше се успокоила малко.

Ронджун я нахрани, но самия той нямаше много апетит. Не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред и мислите му постоянно тичаха към Джено. Не знаеше защо се тревожи толкова, но нещо го човъркаше.

След минута телефона му звънна и той с бебето на ръце отиде към спалнята с надеждата, че е Джено. Само че всичко му стана ясно в момента, в който видя името на Джони на екрана. Нещо се беше случило с Джено.

***

Джено помръдна леко и отвори очи. Нямаше представа къде се намира. Видя белия таван над себе си и бавно се огледа. Осъзна, че е в болнична стая, щом забеляза абоката на ръката си и течащата система до леглото му. Какво беше станало? Защо пак беше тук?

Вратата се отвори и той погледна натам.

- Събуди ли се вече? - Джони влезе и затвори след себе си.