A little surprise

- 13

С такси се придвижиха до работата на Джено, за да може да си вземе колата. Реши, че ще е по-добре е да избегне виковете от страна на шефа си и направо отпраши, преди някой да ги е забелязал. Знаеше, че го чака наистина много голямо конско.

Докато караше, Джено периодично поглеждаше към дребното момче на другата седалка. Потърси ръката му, с което го изненада първоначално.

- Благодаря, че дойде - каза чернокосият изведнъж.

- Много ясно, че ще дойда. - Джун се намуси и погледна през прозореца, но не пусна ръката му.

- Сигурно се чудиш какво се случи снощи.

- Не ми казвай, ако не искаш.

- Имаш право знаеш, имайки предвид, че Джони те е вдигнал от леглото и си се притеснил.

Ронджун нямаше да отрича, беше любопитен.

- Имаше пожар в един жилищен блок - обясни Джено. - Не беше много сериозен, докато нещата не ескалираха. Честно казано, бях зает с мисли за теб и не успях да реагирам на време, но все пак се радвам, че хората са добре.

- Мисли за мен? - Хуанг обърна глава към него.

- Заради случилото се вчера. Да не смяташ, че аз не обръщам внимание на тези неща и не ги мисля? - Джено се подсмихна накриво.

- Не, просто...

- Осъзнах, че спора ни беше глупав. Да, ти каза неща, които не мислиш, а аз явно съм те провокирал да ги кажеш, затова и двамата имаме вина. В онзи момент спрях да мисля и опитах да се фокусирам върху работата си и задачата си да помогна, хвърлих се с главата напред и не помислих за последствията. Можеше да стане нещо много по-лошо от просто посещение в болницата.

- Какво искаш да кажеш? - Джун сви рамене леко.

- След като изведох жената и детето от апартамента, бях на път да колабирам. Не ми достигаше въздух. Когато няма достатъчно кислород, мозъкът отказва да функционира и наистина ми остана много малко да се предам.

Колата спря на един светофар. Ронджун го слушаше със свито сърце.

- Тогава се сетих за теб - Джено го погледна и му се усмихна топло. Тази прекрасна усмивка... - Запитах се, ако нещо се случи с мен, кой ще ти съобщи новината, запитах се как ли би живял без мен. Не исках да разбирам отговорите, защото това нямаше да се случи. Ти беше причината да стана на краката си и в последния момент да се махна от там. Ти ми спаси живота, Хуанг.