A little surprise

- 39

- Боже, ще работя денонощно, ако деня ще свършва така - пошегува се Джено. Двамата седяха на дивана, като Джун беше между краката му и опрял гръб на гърдите му.

- Няма ли да е твърде изтощително? - той хвана ръката му и се заигра с пръстите му.

- Не, струва си - чернокосият започна да целува врата му, карайки го да затвори очи и да се отпусне.

Напоследък Ронджун напълно бе забравил за предишните им проблеми. Не се караха, освен ако не можеха да решат каква храна да вземат за бебето. Радваха се на компанията си и това беше предостатъчно.

- Тази седмица ще отида да говоря с шефа - каза Ронджун след известно време.

- Сигурен ли си? Обмисли ли го добре?

- Не знам, Джено. Не искам и двамата да сме капнали, ще е много по-лесно, ако аз я гледам, докато теб те няма, вместо да си я прехвърляме един на друг.

- Напоследък нямаме никакво време за нас, а толкова ми се иска да те изведа на среща някъде...

Ронджун се усмихна леко и се извърна, колкото да го погледне.

- Може да идем тримата. През уикенда например.

- Може. Ще видим.

Джено хвана брадичката му и обърна главата му съвсем към себе си, сливайки устните им. Вече беше късно, а все още не можеха да се наситят един на друг, но ако не искаха да закъснеят за следващия ден, трябваше да си легнат навреме.

***

Няколко дни по-късно Ронджун още не се беше решил да говори с шефа си, но скоро трябваше да го направи. Разбираше, че няма достатъчно персонал и така ще го постави в неудобно положение, но какво друго можеше да направи?

Джисънг се връщаше от една маса, носейки две чинии и две чаши, след като клиентите вече си бяха отишли.

- Защо си толкова замислен? - попита го той, оставяйки ги на плота от вътрешната страна.

- Не съм - излъга Джун.

- Да бе, тези ги разправяй на някой друг.

Дребното момче му се усмихна извинително.

- Просто се чудя за нещо.

- Мога ли да помогна някак? - Сънг повдигна вежда.

- Не мисля.