A little surprise

- 45

Джено караше към болницата, тъй като знаеше, че майка му ще бъде там. Може да беше всякаква, но нямаше да остави баща му сам. Беше повече от ядосан. Не си намираше място от яд. Само докато видя Ронджун, разбра, че нещо не е наред. Предполагаше, че майка му може да стигне до там и в момента се обвиняваше, че не я спря навреме. Мразеше се, че допусна това да се случи, мразеше се, че Ронджун изпитваше болка. Беше наясно, че родителите му не харесват Ронджун, но да му посягат по този начин беше наистина долно.

Думите на Ронджун от по-рано отново нахлуха в главата му. Той наистина ли искаше да се разделят? Наистина ли щеше да си тръгне? Как можеше да го спре? Трябваше да намери решение, беше абсурдно дори да мисли за живот без него. Ронджун беше целият му свят. Не, не беше способен да живее без него. Имаше нужда да го вижда, имаше нужда той да е до него. Щеше да се побърка. Ако трябваше да избира между Ронджун и семейството си, изобщо нямаше да се замисли. Ронджун бе направил много повече за него от родителите му. Беше до него, когато най-много му трябваше подкрепа. Беше до него във всичко.

Джено рязко спря колата, осъзнал, че е стигнал пред болницата. Мина отзад към паркинга и намери свободно място, паркира и слезе, крачейки към входа. Влезе в сградата, като само кимна на момичето на регистратурата и се качи до етажа, на който беше баща му. Влетя в стаята му без да почука.

- Как можа да го направиш? - попита направо. Майка му седеше на стол до леглото и четеше книга на нощната лампа върху шкафчето. Тя го погледна с раздразнение, сякаш очакваше идването му. Баща му спеше и май не ги чуваше. До леглото имаше някакви машини и една система капеше през тръбичка във вената му.

- Значи ти е казал, а? - жената остави книгата на шкафчето и разтри врата си.

- Колко пъти съм ти казвал да не закачаш Ронджун? - Джено затвори вратата зад себе си. - Защо отиде при него?

- Защото знам, че няма друг вариант.

- Какво се надяваше да постигнеш? Да се разделим и аз да се върна у дома ли?

- Точно така.

- И защо трябваше да го нараняваш? Удовлетвори ли те това?

- Приятелят ти е много лаком, Джено - жената се изправи. - Предложих му доста голяма сума пари и въпреки това пак отказа.

- Предложила си му пари? - зяпна той.

- Да. Сигурно иска повече.