A little surprise

- 79

Няколко дни след случката никой от двамата не говореше за нея. Джено уреди единствено да бъдат изпратени цветя на гроба на баща му и не направи нищо друго. Ронджун реши да се прави, сякаш това не се е случвало и се опитваше да го забрави. Още едно нещо, което не му се искаше да помни. Вече беше загубил бройката на тези моменти, които предпочиташе да изгони от съзнанието си. Спря да плаче, стегна се и пред Джено се правеше, че всичко е наред. Само че Джено го четеше като отворена книга и това му беше пределно ясно. Не можеше да го заблуди изобщо.

***

Беше последния ден на Ронджун в кафенето, затова той си събра нещата в малката раница, след като смяната му свърши. Новото момче се справяше страхотно и щеше да бъде добър негов заместник. На Ронджун му беше мъчно, че напуска, разбира се, но повече му тежаха отношенията им с Джисънг. Високото момче не му говореше, освен ако не беше по работа, правеше се, че го няма и това наистина го огорчаваше.

Ронджун затвори шкафчето си, вече събрал малкото си вещи, и си даде няколко секунди да осмисли ставащото. Повече нямаше да се върне тук, поне не и като служител. Това място щеше да му липсва. Погледна часа на телефона си. Джено трябваше да дойде да го вземе след десет минути, имаше още малко време. Докато беше потънал в мисли, вратата на служебната стая се отвори и Джисънг влезе вътре. Взе нещо от своето шкафче, като дори не отрази присъствието му, или поне Ронджун така реши. Отвори уста да му каже нещо, но нямаше представа какво. В крайна сметка се отказа и извърна глава на другата страна.

Само че преди да излезе, Джисънг се спря на вратата с вдигната към дръжката ръка и с гръб към него.

- Тръгваш ли си? - попита той след кратко колебание. Ронджун се изненада, че чува гласа му и погледна към него.

- Да - отговори.

- Днес е последния ти ден. - Това не беше въпрос. Той знаеше.

- Да.

- Ясно.

Сънг понечи да излезе, но другият го спря:

- Сънг, чакай.

- Какво?

- Аз просто... Не исках да... Не исках да приключим нещата така - измърмори Джун.

- Как?

- Така. Скарани.

- Ние не сме скарани.