A little surprise

- 24

Седнаха да вечерят и Джено му разказа набързо как е минал деня му. Ронджун го слушаше, но от друга страна мислеше и за посещението на стария си приятел днес. Искаше му се да сподели с Джено, но много добре знаеше каква ще е реакцията му и беше излишно да го тревожи.

- Слушаш ли ме? - Джено размаха ръка пред лицето му и дребното момче се сепна.

- Да - отговори припряно то и продължи да се храни.

- За какво се замисли така?

- Нищо особено.

- Ако има нещо, винаги можеш да ми кажеш, нали знаеш? - той сложи ръка върху неговата на масата. Ронджун се усмихна при това му действие и кимна.

- Знам, да.

- Имам чувството, че нещо те тревожи - призна Джено, - и не знам дали е така, но, наистина, ако има нещо, нали ще ми...

- Да, Джено, ще ти кажа - прекъсна го другият и отново му се усмихна.

- Добре тогава. Радвам се. Впрочем, Донгхюк за какво те е търсил? 

- Не знам. Мислех да му се обадя след като хапнем.

- О, ясно. Искаш ли след това да гледаме някой филм? Ти ще избереш, само да не е много сладникав.

Джун се засмя.

- Няма да е, обещавам.

Русокосият изпълни думите си и след вечерята отиде в малкия им хол, сядайки на дивана. Джено беше настоял той да се погрижи за чиниите и сега Ронджун чуваше тракането, идващо от кухнята. Набра номера на Донгхюк и доближи телефона до ухото си. Изчака няколко секунди, след което му беше вдигнато.

- Ронджуни! - почти извика приятелят му в слушалката.

- Здравей и на теб - поздрави Джун и се засмя.

- Здрасти. Как си, какво правиш? Звънях ти по-рано, но не ми вдигна и реших, че си зает.

- Всъщност бях заспал - обясни той, - не съм чул телефона.

- Разбирам. Всичко наред ли е?

- Да, а при теб?

- При мен е супер! Стажът в болницата много ми харесва, постоянно има някаква работа за вършене.

- Това ти помага да се разсееш, нали? - Джун се облегна назад в дивана.

- Да, много при това. Точно от нещо такова имах нужда. При теб как са нещата?