A little surprise

- 101

Ронджун се прибра като в мъгла. Не можеше дори да заплаче, толкова разгромен се чувстваше. И по-лошото беше, че тепърва трябваше да се изправи пред Джено и да му каже неща, които не иска. Трябваше да направи всичко възможно да го убеди, че най-доброто решение е да се разделят. Нямаше друг избор. 

Влезе в апартамента, Джено и Марк все още бяха там. Не отговори на въпросите им, а вместо това се затвори в спалнята. Не искаше да вижда никого, не беше готов все още. Прекара следващите няколко часа заключен в стаята, докато се мъчеше да сгъне част от дрехите си и да ги прибере в малкия си сак. Мразеше всичко това. Сълзите в очите му замъгляваха погледа му, ръцете му трепереха, стомахът му беше толкова свит, че чак му се гадеше. Джено няколко пъти почука на вратата, предложи му закуска, попита го дали е добре. Той всеки път мълчеше. Мълчеше, защото знаеше, че гласът му ще се пречупи и ще го издаде, мълчеше, защото толкова му се искаше просто да отиде и да го прегърне и да забрави за всичко това. Може би от самото начало трябваше да осъзнае, че тази връзка няма бъдеще. С всеки следващ опит от страна на родителите на Джено да ги разделят трябваше да се убеди, че нищо няма да се получи. Всичко беше срещу тях. 

Излезе, когато се почувства готов и събрал малко смелост. Другите двама бяха в хола и той отиде при тях. Очите му бяха зачервени, но се надяваше да го отдадат на плача заради скорошните събития. 

- Ронджуни - Джено веднага стана от мястото си, разговорът им секна. - Добре ли си? - той отиде при него и погали лицето му притеснено. 

- Да - отвърна тихо Джун. 

- Притесних се, защо се заключи в стаята? Нищо не каза и...

- Марк - прекъсна го той, поглеждайки към другото момче. 

- Да?

- Хюк ще бъде освободен днес. Моля те, отиди да го вземеш - Ронджун полагаше големи усилия да не поглежда Джено. 

- Какво? - Марк се изправи. - Сигурен ли си?

- Да. Моля те, върви и се погрижи за него. Той сигурно чака. 

Марк погледна към Джено, сякаш чакаше разрешение и от него. 

- Върви - кимна му той. Марк само това и чакаше, за отрицателно време напусна апартамента. - Ронджун, какво става? От къде знаеш, че Донгхюк ще бъде пуснат днес?

Дребното момче мълчеше. Чудеше как точно да подреди думите в главата си и се мразеше, че щеше да го нарани.