A little surprise

- 95

Донгхюк буквално не знаеше какво да направи. Сърцето му заблъска лудо в гърдите и той изпита силно желание да избяга. Трябваше да каже на Ронджун. Веднага! Хукна, без да дава излишни обяснения, и изхвърча навън. Имаше намерение да се запъти към близката стоянка за таксита, тъй като нямаше време за автобуса, когато се сблъска с някого. 

- Много съжалявам! - ахна той, рамото го заболя от силния удар. 

- Няма проблем. 

Хюк дори не погледна човека, в когото се блъсна и игнорира познатия глас, тръгвайки отново, нямаше никакво време за губене. 

- Донгхюк! - чу същия глас да вика името му и заби пети в земята, за да спре. Обърна се рязко, виждайки Марк. Съвсем се стъписа. Не го беше виждал от онази импровизирана среща, когато гледаха филм на капака на колата. Отвори уста да каже нещо, после я затвори, мозъка му напълно изключи. - Добре ли си?

- Да. Искам да кажа не. Всъщност аз съм добре, но бързам - запелтечи той и почти подскачаше на място от нетърпение. 

- Какво става? Проблем ли има?

- Не... Да... Бързам, после ще говорим - метна с ръка Хюк и понечи отново да му обърне гръб. 

- Да те закарам? - подвикна Марк след него, принуждавайки го отново да спре. 

- Ще хвана такси - Хюк внимателно отклони поканата му, не беше много сигурен. 

- С мотора съм - чернокосият посочи към лъскавия мотор, който беше оставен на няколко метра от него. - Ще стане по-бързо. Къде трябва да идеш? 

Донгхюк се почуди няколко секунди какво да направи, сетне кимна. Сигурно се беше побъркал. 

***

- Как изобщо се съгласих на това?! - изкрещя Хюк, опитвайки да надвика вятъра, който свистеше в ушите му. Марк му помогна да сложи резервната каска, коята държеше под седалката на мотора и му даде основни инструкции какво трябва да направи. Първоначално Хечан отказа да се държи за него, мислейки, че ще успее да запази равновесие, но още при потеглянето щеше да падне, затова го сграбчи силно през кръста. Нямаше идея как трябва да реагира на това, но в момента искаше единствено да стигне по-бързо при Ронджун, това не беше за по телефона. 

- По-бързо е, отколкото с такси - увери го Марк, докато минаваше между колите. Спря на няколко светофара, което даде възможност на Хюк да си поеме дъх. Стомахът му беше свит на топка, адреналинът му се беше качил и ако продължаваше така, щеше да хипервентилира. Ръцете му трепереха около кръста на другото момче и той се стресна, когато Марк сложи едната си ръка върху неговите. - След малко ще стигнем.