- 102

137 16 3
                                    

- Нито Ронджун, нито Джено ми вдигат - каза разтревожено Донгхюк след поредния опит да се свърже с тях. 

- Остави ги, може да искат да останат насаме - опита да го успокои Марк. 

- Едва ли. Станало е нещо, имам някакво предчувствие. 

- Едва по-рано днес излезе от ареста, а мислиш за тях. Не трябва ли да си почиваш?

- Просто се притеснявам за приятелите си. 

Донгхюк го бе приел в дома си, тъй като той настояваше да се погрижи за него, а не беше достатъчно сигурен, за да тръгне с него някъде другаде. Затова предпочете да бъдат в собствения му апартамент, отколкото на непознато място. 

- Няма да стане така - изнерви се накрая. - Закарай ме до тях. 

- Донгхюк...

- Добре, ако не искаш, просто ще си хвана такси - той понечи да се изправи, но Марк бързо хвана ръката му. 

- Хубаво, ще те закарам. Упорито магаре такова - извъртя очи той, но въпреки това стана от мястото си. 


*** 


Вече от няколко минути стояха пред входната врата, но никой не им отваряше. Бяха видели, че вътре свети, затова продължиха да звънят на звънеца. 

- Дали има някой изобщо? - попита Марк. Вече се опасяваше, че някой съсед ще ги забележи и ще ги изгони. 

- Ронджун! - извика Хюк и започна с ръка да блъска по вратата. - Ронджун, вкъщи ли си? Джено?! Има ли някой?! 

- Може да се къпят и да не чуват, че някой звъни - предположи Марк. 

- Толкова време? - намръщи се другото момче. - Съмнявам се. Ще пробвам дали е заключено. 

За изненада и на двамата, вратата се отвори, щом Хюк натисна дръжката. Спогледаха се, сетне Хечан напълно отвори вратата и заедно влязоха. 

- Ехо? - Хюк се огледа наоколо. Събуха се, тъй като не искаха да са неучтиви и влязоха по-навътре. 

И Марк, и Донгхюк се смаяха от гледката, която завариха. Целият апартамент беше с краката нагоре. По земята имаше стъкла и паднали предмети, възглавници, вази, снимки в рамки, всичко, което можеше да бъде хвърлено или разбито. Шкафовете бяха обърнати, вратата на спалнята беше изкъртена, дрехите бяха разхвърляни и съдрани по пода, шкафа с приборите седеше до обърнатата кухненска маса. Нямаше нито една здрава чаша. 

A little surprise Where stories live. Discover now