A little surprise

- 92

Светът наоколо не същестуваше за Джено в следващите няколко секунди. Не чуваше, не виждаше, не можеше да помръдне. Просто лежеше на асфалта, опитвайки се да се върне в настоящето. Не знаеше какво да направи, за да прогони пронизителния тътен от ушите си. Беше толкова страшно, че за един миг се вцепени. В съзнанието му изскочи името на Ронджун, но се загуби също толкова бързо, колкото и се появи.

После дойде на себе си и се изправи рязко. Осъзна какво всъщност става. Джони беше отишъл в гаража, каза му, че отива в гаража само преди няколко минути. А сега гаражът гореше. По дяволите! 

- Джони! - чу се да вика, докато ставаше на крака и тичаше натам. Беше готов да се втурне в пламъците, когато друг пожарникар го сграбчи и го спря. - Пусни ме! 

- Късно е!

- Лъжеш! Джони е вътре! Другите също! Хайде, да влизаме! - възпротиви се Джено и се отскубна от хватката му. Успя да си сложи маската и отново се отправи към гаража. 

- Няма какво да направиш! - извика му другият, но той не спря. Нямаше да спре. Нямаше да остави Джони там, не и него. Влезе сред пламъците, жегата и пушека. Не виждаше нищо, но въпреки това викаше Джони по име. Никой не му отговаряше, чуваше се единствено пращенето на огъня и стонове на болка. Не знаеше дори кои от колегите му са в гаража, не знаеше какъв е броят им, нито дали са оцелели. Взривът не беше толкова силен, изтласка го само с няколко метра, нямаше как да... Опитваше се да си втълпи, че няма чак толкова голяма опасност, че всичко ще е наред и че ако е достатъчно бърз, ще може да...

Луташе се из червения звяр и с всяка изминала секунда губеше надежда. Побъркваше се. Не, не можеше да е истина. Защо никой не идваше?! Защо не гасяха пожара с вода?! С нещо друго?! Защо не правеха нищичко?! 

- Джено... - долови името си почти като шепот, дори не беше сигурен дали го е чул наистина. Огледа се по-внимателно. Най-после забеляза движение и моментално се приближи. Джони едва се мърдаше, но това беше достатъчно. 

- Господи - прошепна Джено и коленичи до него. - Добре ли си?

- Не знам... Не усещам нищо... - едва успя да изрече Джони, очите му се затваряха и ръката, с която привлече вниманието му, се отпусна. 

- Добре, ще те измъкна от тук, ясно? Няма да те оставя. 

- Имаше... - понечи да каже Джони, докато другарят му го изправяше и го опираше на себе си.