A little surprise

- 69

- Съжалявам, че ти отнемам от времето - каза Донгхюк.

- Няма нищо. Пък и нали аз предложих да излезем - отвърна Марк. Предния ден, когато се разделиха, той го покани да излязат някъде и се зарадва наистина много, щом Хюк се съгласи.

- Да, така е. - Бяха седнали на външните маси на една сладкарница. Имаше доста хора и няколко пъргави сервитьорки се движеха между масите с лекота.

- Днес как си? Не си плакал, нали? - усмихна се Марк.

- Не съм - Хюк погледна към чинията пред себе си, в която имаше едно парче прекрасно изглеждаща торта. Само че той нямаше особен апетит.

- Бях решил да не те притискам да говориш с мен, тъй като почти не се познаваме и сигурно ще ти е странно, но се притеснявам за теб - каза на един дъх Марк.

- Ти сам го каза. Щом сме почти непознати, тогава защо се притесняваш за мен? 

- И аз не знам. Но изобщо не ми харесва да те гледам така унил. Искаш ли да споделиш? Може да ти олекне малко или много.

- Не съм сигурен, че искам да те товаря с тези неща - Хюк се усмихна леко.

- Аз нямам абсолютно никкаъв проблем. С радост ще те изслушам.

Хюк се поколеба и това си пролича, но другото момче го изчака търпеливо.

- Има един човек - Хечан събра смелост, - заради когото се чувствам така.

- Искаш ли да го набия? - ухили се Марк, с което разсея мрачното му настроение за миг и Хюк се усмихна несъзнателно.

- Не, не, няма нужда. Просто... Бях ти казал, че последната ми връзка не приключи добре, нали? Всъщност, истината е, че самата връзка беше... болезнена.

- Този човек нарани ли те? Или ти му разби сърцето?

- Не се шегувай с това - Хюк се опита да звучи сериозно, но се усмихна отново и оцени опита му да смекчи ситуацията. - Имах предвид, че беше физически болезнена.

Марк не каза нищо този път.

- Излизахме заедно, бяхме много влюбени и всичко в началото беше прекрасно, но... - момчето гледаше навсякъде другаде, но не и в събеседника си. - Не знам дори как да го кажа...

- Удрял те е - досети се Марк и го видя как кимна леко.

- Неведнъж.

- Боже, Хюк...

- Не искам да ме съжаляваш - побърза да каже той. - Наистина недей. Опитвам се да оставя това в миналото, а и аз не един път съм отвръщал на ударите му, така че не съм чак толкова беззащитен. Поне така си мислех до момента, в който той...