A little surprise

- 30

Двамата се качиха на третия етаж и Ронджун се зачуди, когато видя, че са в родилното отделение.

- Какво правим тук? - обърка се той, следвайки приятеля си. Донгхюк му даде маска и калцуни преди да влязат по-навътре. Ронджун чуваше женски гласове от стаите наоколо и бебешки плач.

- Почти стигнахме.

Завиха наляво, повървяха още малко и след като минаха през една врата, се оказаха в друго помещение. Зад стъкло се виждаше още една стая, където бяха наредени малки легълца от двете страни на стените, а няколко сестри вървяха между тях и ги поглеждаха.

- Преди няколко дни пред болницата беше намерено бебе - поде Донгхюк, кимна за поздрав на една сестра, която тъкмо излизаше, и отново погледна приятеля си. - Нямаше оставена бележка или нещо друго, дори на камерите не се вижда лицето на човека, който го е оставил.

- Как така са го оставили?

Хюк сви рамене.

- Случва се. Лошото е, че се случва все по-често. Не знаем как се казва, нито на колко точно месеца е, но е още много малко, така че предполагаме, че е на около месец и половина или два.

- Кое е?

Донгхюк си сложи сини ръкавици, даде и на него и заедно влязоха вътре. Повечето от бебетата в леглата спяха, но някои махаха неспокойно с ръчички. Друга сестра бе понесла едно бебе със синя гривничка на ръката и излезе с него.

- Това - Донгхюк го заведе до едно от крайните легла. Ронджун забеляза, че на другите имаше имена, но това беше празно. Погледна към малкото същество вътре и сърцето му направо омекна. Момиченцето там беше толкова сладко, увито в лек розов чаршаф и с розова шапчица на главата, че разтопи всичко в него. - Прекрасна е, нали?

- Все още не разбирам как може просто да са я зарязали - каза Джун и сложи ръка отстрани на кошарата. - Много е красива.

Бебето се размърда, примлясна с уста и отвори очички. Огледа се объркано, сви юмручета няколко пъти и се прозя. Ронджун не беше виждал по-сладко нещо в живота си. Момиченцето явно го забеляза, защото насочи тъмните си очи към него. Бяха като билюрчета.

- Търсим й приемен дом - обади се Хюк, наблюдавайки първата среща между тях двамата, - докато решим какво да правим.

- Какво мислите да правите? - Ронджун го погледна.

- Първо трябва да намерим дом, където да я гледат, докато стане достатъчно голяма, за да иде в сиропиталище.