A little surprise

- 80

Джено така и не успя да измисли извинение защо Чонло знае за разваления водопровод, но убеди Ронджун, че наистина има проблем с водата. Ронджун беше готов да се обади на водопродчик, но другия не му позволи, казвайки, че ще оправи прословутия проблем, когато има време.

Ронджун приготвяше яйца на очи, докато Джено се занимаваше с бебето и си мислеше за случилото се по-рано и за държанието на Джисънг. Не разбираше как се стигна до тук. Отношението му към него много го нараняваше, а Джун не знаеше как да оправи нещата. А може би не можеха да бъдат поправени. Може би всичко щеше да си остане така и двамата нямаше да се виждат повече. Но се тормозеше заради него. Не веднъж Сънг му бе помагал, когато бе имал нужда, искаше той също да направи нещо за него, но...

- За какво мислиш? - Джено се появи зад него, прегръщайки го в гръб.

- Нищо особено - усмихна се леко той и отпусна глава назад.

- Мирише много вкусно.

- Благодаря.

- Ще ми кажеш ли какво се случи днес?

- За какво говориш?

- За теб и Джисънг.

Ронджун се напрегна.

- Нищо не е станало.

- О, я стига. Видях го, когато излезе от служебната ви стая, изглеждаше ядосан. А после и ти излезе от там и беше тъжен. Какво стана? Каза ли ти нещо?

- Каза, че не иска да ме вижда повече - едва успя да повтори Джун и раменете му клюмнаха надолу.

- Кретен - цъкна с език Джено.

- Все още не разбирам как се стигна до това положение - Ронджун обърна яйцата и ги поръси с малко червен пипер.

- Може би той злобее, че вече си имаш някого и не може да те има за себе си.

- Едва ли.

- Е, не знам какво е, но каквото и да е, в случая аз съм най-големия късметлия.

- Защо мислиш така? - Русокосият изключи котлона и премести тигана встрани.

- Защото ти си избрал мен и аз съм най-щастливият човек на света.

Ронджун се засмя на това и се завъртя към него.

- Винаги знаеш как да ме разведриш.

- А да не би да лъжа? - Джено го придърпа към себе си. - Правиш ме най-щастливия мъж на света.