A little surprise

- 83

Ронджун бе положил глава върху протегнатата ръка на Джено. Телата им бяха покрити само с лек чаршаф, а сърцата им все още биеха лудо. След като успяха да приспят бебето, Джено реши да не губи и минута повече, отнасяйки дребното момче право в леглото. Напълно загубиха представа за времето, отдавайки се изцяло един на друг и Ронджун накрая дори не можеше да си спомни името си. Душата му направо летеше от екстаз, тялото му бе под пълния контрол на чернокосия и не съжаляваше за нищо, случило се през последните два часа. 

- Спиш ли? - попита Джено, играейки си с косата му. 

- Почти - измърмори Джун, който вече се унасяше. 

- Исках да ти благодаря. 

- За какво? 

- За тази вечер. 

Русокосият го погледна въпросително. 

- М? За какво по-точно?

- За това, че ми се отдаде. 

- Ще кажеш, че го правим за пръв път - засмя се леко Ронджун. 

- Не се шегувай с това. Винаги съм благодарен. 

- Тревожи ли те нещо? 

Джено се замисли за момент. Тревожеше ли го нещо наистина? Е, освен това, че умираше от притеснение за утре. Утрешният ден беше много важен и специален и нищо не биваше да се обърква. Щеше да даде всичко от себе си и да направи най-доброто предложение за брак. Разбира се, все още си имаше своите притеснения, като например дали на Ронджун ще му допадне, дали изобщо ще се съгласи и дали ще бъде достатъчно. 

- Искам честно да ми отговориш на един въпрос - каза сериозно Джено. 

- Кажи. 

- Всичко между нас наред ли е? 

Ронджун се надигна и се подпря на лакът, поглеждайки го и вече беше разсънен. 

- В какъв смисъл? 

- Ами, знаеш - високото момче погали голото му рамо. - Имахме някои проблеми преди известно време. Не вървеше много добре и... просто се питах дали това е останало в миналото. 

- Имаш предвид защо решихме да ходим при онази жена? - досети се Джун. 

- Да. Сякаш тя можеше да ни оправи проблемите - извъртя очи саркастично Джено. 

- Знаеш защо исках да ходим при нея. Мислех, че така ще мога да си те върна. 

- Никога не си ме губил.