A little surprise

- 43

Ронджун си позволи да се разплаче едва когато Джисънг го скри в стаята на персонала. Кожата му гореще от врялото кафе, болката беше ужасна, а думите, които беше чул, се блъскаха в главата му и го побъркваха.

- Тази луда ли е?! - ядоса се Джисънг, търсейки нещо, с което да го намаже. Изнерви се още повече, когато не намери и удари с юмрук стената срещу себе си. - Не намирам нищо. Много ли те боли?

Ронджун не каза нищо, само поклати глава и продължи да плаче.

- Махни блузата, хайде - каза му Джисънг, опитвайки да се успокои. С нерви нямаше да му помогне, трябваше да се овладее.

С негова помощ Ронджун съблече мократа блуза. Кожата на врата, на лявата ключица и малко от гърдите му беше червена и пареше нетърпимо.

- Не изглежда толкова зле - пробва да го ободри той. Остави неговата блуза настрани и от своето шкафче извади една резервна тениска. - Облечи това за сега.

Ронджун отново не продума и Сънг буквално му нахлузи блузата си, внимавайки да не го нарани. Мразеше да го гледа такъв.

- Ще отида до аптеката - каза му той, - ти ме изчакай тук, става ли?

Дребното момче го погледна с насълзените си очи, не знаейки какво друго да направи. Преди Сънг да излезе, той го хвана за ръката, спирайки го. Джисънг се обърна към него и без да мисли за нищо друго просто го прегърна. Усетил, че имам някаква опора, Ронджун се разплака още повече. Не толкова от болката, колкото от обстоятелствата. Не можеше да лиши един баща от сина му. Не. Просто не можеше. Мамка му, какво трябваше да направи? Трябваше ли да се откаже от любовта си, заради това? Трябваше ли да се откаже от себе си, за да е добре Джено? Джено знаеше ли за това? Защо не каза нищо? Толкова много въпроси се зародиха в него, че направо го задушиха.

***

Малко по-късно, когато дойде на себе си, Джисънг го остави и изтича до близката аптека. Купи мазило за изгаряния и се върна възможно най-бързо. Сега го мажеше внимателно, докато Ронджун просто седеше на един стол и гледаше в една точка.

- Не разбирам защо го направи - измърмори Джисънг изведнъж, коленичил пред него, за да е на неговото ниво. - Ужасна жена.

Отново мълчание.

- Моля те, кажи нещо - Сънг го погледна притеснено. - Много ли те боли?