A little surprise

- 25

На следващият ден Джено остана да поспи малко повече, макар да чу кога Ронджун излезе. Русокосият му беше оставил сандвичи и чаша с ябълков сок на масата, което го накара да се усмихне. Чудеше се дали Ронджун е изморем, тъй като предната нощ бяха останали до късно. Джено се усмихна при тази мисъл и щом седна да закуси, реши, че преди да отиде в пожарната за смяната си, ще направи изненада на Джун. Да, точно това щеше да направи. Не искаше да му създава проблеми, само защото беше обещал на онзи Джисънг да излезе с него. Може би това беше важно за партньора му и щеше да се постарае да остави ревността си на заден план. А и реално погледнато нямаше причина да ревнува, тъй като все пак Ронджун спеше в неговото легло, а не в леглото на Джисънг.

Бодър и с добро настроение, Джено си взе душ, облече си чисти дрехи и сложи униформата от пожарната в една чанта с мисълта да се преоблече направо там. Времето днес беше хубаво, затова той реши да сложи малко гел на косата си, за да стои изправена и да не му пречи.

Взе портфейла, ключовете, телефона и чантата с дрехите си и излезе от апартамента. Вмъкна се в колата си и потегли, а в мислите му се въртеше единствено Ронджун. Наистина не можеше да спре да мисли за него и се чудеше как бе възможно да се влюбва в него все повече с всеки изминал ден. Направо го обожаваше. После се сети за разговора с майка си и част от хубавото му настроение изчезна. Защо очакваха от него да изостави Ронджун? Защо просто не можеха да го приемат? Не искаха ли синът им да е щастлив? Не разбираше как може да го накарат да избира между семейството и любовта си. Макар че той преди доста време вече беше направил своя избор и не съжаляваше. Ако сега се наложеше, щеше да вземе същото решение, защото той обичаше Джун с цялото си сърце и нямаше да го остави с лека ръка.

Пристигна пред едно цветарско магазинче и спря колата. Слезе, тръгна към него и избра една чудесна малка дървена кошничка с жълти маргаритки. Знаеше, че на Ронджун ще му харесат. Пожела лек ден на жената зад щанда, която грижливо му поднесе цветята и излезе от магазинчето, връщайки се в колата. Ако можеше, целият би го затрупал с цветя, но беше наясно, че ще е малко прекалено дори и за Ронджун. Само искаше да го зарадва.

След още малко каране, паркира пред познатото кафене и си пое дълбоко дъх. Взе цветята, измъкна се от колата и се отправи към стъклената врата, бутайки я навътре. Джисънг беше зад плота до касата и бършеше няколко чаши, но Ронджун не се виждаше. Едно момиче обикаляше наоколо и взимаше поръчки.