A little surprise

- 32

- Е? - подкани го Джено, повдигайки вежди любопитно.

- Обещавам да ти обясня, само трябва да... сменя този памперс.

Джено направи гримаса и се отдръпна леко. Ронджун си свърши работата, облече й малкото тоалетче, което беше сложено в сака, приготвен от сестрите в болницата. Вероятно трябваше да купят нови дрехи, тъй като с едно костюмче нямаше да стане. Бебето се успокои и постепенно заспа отново, а дребното момче си отдъхна. Джено се бе подпрял на плота, наблюдавайки го с интерес.

- Чие е това бебе? - попита той, когато Ронджун отиде до мивката да си измие ръцете.

- Ами... Как да го кажа? - протака малко Джун. - Наше.

- Моля? - зяпна Джено. - Какви ги говориш?

Ронджун избърса ръцете си, след като спря кранчето на мивката и го погледна.

- Отидох да говоря с Донгхюк вчера - призна той, - и той ме помоли за услуга.

- Каква услуга? Все още не разбирам, Хуанг, бъди по-ясен.

- Обясни ми, че някой просто зарязал бебето пред болницата преди няколко дни. Каза, че от болницата не искали да го задържат твърде много време, защото не можели да се грижат за него. Хюк се обадил на всички познати, за които се сетил, че може да му помогнат, но всички му отказали. Затова се свърза с мен и вчера отидох да се видим, макар да не знаех какво толкова важно има да ми казва. Помоли ме да се грижа за бебето, докато намери кой да го осинови. Нещо като приемен дом.

- И ти се съгласи? - учуди се Джено.

Ронджун сви рамене.

- Какво друго можех да направя?

- Защо не ми каза? Можеше да го обсъдим.

- Знам. Трябваше да ти кажа, но когато го видях, просто... Замислих се, че може да не искаш да се грижим за него и да откажеш, а някак не можех да понеса мисълта да го оставя ей така.

- И ме поставяш пред свършен факт.

- Нещо такова.

Джено погледна към бебето, което все още беше на масата, и спеше спокойно, поставено върху меко одеялце.

- Никога не сме говорили за това - вметна Джун малко несигурно.

- За кое?

- За деца. Не знам какво е мнението ти по въпроса и дали изобщо искаш да си баща, но ако не искаш, обещавам, че няма да е за дълго. Просто трябва да се грижим за нея за известно време, докато Донгхюк й намери осино...