A little surprise

- 88

Ронджун нямаше как да е по-щастлив. Сърцето му направо летеше, никога не се бе чувствал така. Довършиха вечерята си, ядоха и от тортата и прекараха остатъка от вечерта сгушени един до друг на дивана, гледайки филм и от време на време поглеждайки към бебефона. Юн Хи се събуди два пъти, тъй като беше жадна, но иначе всичко беше спокойно. Идеалната вечер. 

***

Донгхюк отиде с нови сили на работа, очаквайки, че Джемин вече няма да е там. Осъзна колко много бе грешал, когато го видя да говори с жената на регистратурата. Закова се на място. Не отново. Нямаше желание да го вижда точно сега, след като бе прекарал почти цялата изминала вечер в опит да го изкара от ума си. Каза си, че ще го заобиколи и ще се промъкне до асансьора, но беше твърде бавен. Джемин го забеляза, тъй като неволно се завъртя точно в тази посока. Точно в този момент. Каза нещо на жената, след което й обърна гръб и погледна към Хюк. 

- Здравей - поздрави той колебливо. 

- Здрасти - отвърна Хюк с половин уста. 

- На работа ли идваш? 

- Да. Ти защо си още тук?

- Останах още една нощ - обясни Джемин и за секунда отклони очи от него, сякаш се чудеше какво друго да каже. - Нямаше те вчера. 

- Да. 

- Защо?

- Какво те интересува?

- Просто съм любопитен. 

- Взех си почивен ден.

- Заради мен ли? Защото бях тук?

- Не се мисли за толкова важен. Имах планове - излъга Хечан, макар че не беше съвсем лъжа. Наистина имаше планове с Ронджун, а после плановете му бяха да страда на дивана си вкъщи. Но нямаше да му каже, че наистина си бе взел почивен ден, за да не се налага да го гледа. 

- Разбирам - кимна Джемин. 

- Трябва да вървя - каза Донгхюк, въпреки че искаше да го попита как е раната му. Как е той. Не трябваше да му пука, нали? Защо се интересуваше тогава? 

- Може ли... - спря го другият, преди да тръгне, но млъкна, обмисляйки думите си. - Може ли да поговорим? 

- Няма за какво да говорим - отсече Хюк. 

- Умолявам те. Дай ми пет минути.