A little surprise

- 28

Ронджун влезе в апартамента с усмивка. Излизането му отне малко повече време от предвиденото, но не съжаляваше. Беше си изкарал добре и за малко беше спрял да мисли за лоши и минали неща. Искаше да се отърве от тях дори за малко.

Събу обувките си и остави ключовете си на шкафа, след като заключи.

- Джено - извика той, - прибрах се.

Не получи отговор, макар да беше видял маратонките на Джено в коридора. Отиде озадачено в хола, където го намери да седи на дивана.

- Ето те - каза Джун и се усмихна. - Какво правиш, не ме ли чу?

- Чух те - отговори Джено, но гласът му беше някак студен.

- Какво има? - Ронджун веднага усети, че нещо не е наред.

- Нищо. Какво да има?

Джено не го поглеждаше. Седеше, облегнал гръб назад и с ръце в скута си, краката му бяха леко разкрачени.

- Не знам, ти ми кажи.

- Къде беше?

- Какво? - не разбра дребното момче.

- Попитах те къде беше.

- Навън с Джисънг. Нали ти казах по-рано? 

Ронджун знаеше, че той не е в настроение, всичко в Джено крещеше напрежение.

- И какво правихте?

- Нищо особено. Разхождахме се.

- Каза, че няма да се бавиш.

- Да, съжалявам. Отнесох се и не разбрах кога е минало времето. А ти... Станало ли е нещо? Притесняваш ме.

Джено го погледна, но си личеше, че е ядосан. Взе телефона си, който беше до него на дивана, отключи го, порови малко в него, сетне го обърна с екрана към другото момче.

- Моля те, напомни ми кога за последно отиде на изложба с мен - Джено му показа снимката, която Джисънг беше качил по-рано във фейсбук.

Ронджун се напрегна. Вярно е, отказваше да посещава изложби и дори не знаеше защо сега бе премълчал къде отива с Джисънг. Трябваше да се досети, че Джено ще види снимката.

- Той предложи да отидем - каза след това.

- И ти се съгласи?

- Да.

- Защо?

- Защото той настоя.