- 40

213 23 0
                                    

През остатъка от работното време Джисънг почти не говореше. Държеше се любезно с клиентите и си вършеше работата, но изобщо не поглеждаше към Ронджун. Това притесняваше дребното момче и то се опита да го заговори на няколко пъти, но другия въобще не му обърна внимание. Това огорчи Ронджун и той прехвърли отново разговора им в главата си, чудейки се къде бе сбъркал и дали не го обиди някак.

Прекараха деня така и му беше наистина гадно. Смяташе Джисънг за близък приятел и държеше на него, не му харесваше да не си говорят.

- Аз ще тръгвам - каза той, когато смяната му свърши.

- Добре - Джисънг не вдигна очи към него, а продължи да пише отчетите до момента.

- Ще се видим утре тогава - Ронджун се поколеба.

- Да.

Дребното момче бе метнало раницата си на едното рамо и имаше намерение да тръгне към вратата, но се спря и се върна при него.

- Сънг - повика го той.

- Какво?

- Защо не ми говориш? - попита направо. Ръката, с която Сънг държеше химикала, замръзна и той го погледна. - Ядосан ли си ми? 

- Не.

- Тогава защо? Избягвяш ме. Моля те, кажи ми къде сгреших.

Джисънг остави химикала на плота и се извърна изцяло към него. Ронджун изглеждаше разтревожен и той се наруга, че го е накарал да се чувства така. Не го игнорираше съзнателно, просто все още беше в шок от новината, че той иска да напусне.

- Не си направил нищо лошо - каза той, опитвайки да се успокои. Беше ядосан по-скоро на себе си, задето реагира така.

- Тогава защо ме игнорираш? 

- Не съм ядосан на теб, Джун. Ядосан съм на себе си и не искам да си го изкарам на теб.

- Какво има? Знаеш, че можеш да ми кажеш, нали?

Джисънг се вгледа в лицето му за миг, сетне кимна.

- Знам. - Сдържа импулса си да протегне ръка и да погали лицето му. Не беше правилно. Ронджун не беше негов, не можеше да се бърка в решенията му. - Върви сега.

Преди да тръгне, Ронджун се приближи и го прегърна.

- Надявам се всичко да е наред - каза той до ухото му.

Джисънг отвърна на прегръдката му и преглътна буцата в гърлото си, поемайки си дълбоко дъх. Какво щеше да прави без да усеща аромата му?

A little surprise Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ