A little surprise

- 9

Ронджун през целият следобед беше унил и нямаше никакво настроение, едва успяваше да се справи с клиентите. Джисънг тичаше след него и оправяше грешките му, заменяше объркани поръчки или пък се извиняваше за закъснението.

- Ронджун, какво ти е? - не издържа да попита той накрая.

- Нищо.

Почти нямаше посетители в заведението по това време. Джисънг се подпря на бар плота и го погледна озадачено.

- Да не е станало нещо снощи, след като приятеля ти дойде? - усъмни се той.

- Не, спокойно.

- Не ти е посегнал, нали?

Ронджун го погледна. Думите му прозвучаха неестествено, самата мисъл Джено да го удари беше абсурдна. Той никога не би направил нещо подобно.

- Не, ти луд ли си? - момчето свъси вежди.

- Тогава какво има? Да не ти е направил проблем, че излезе с мен? Моля те, кажи ми, ако...

- Не, Сънг. Ти нямаш общо.

- Цял следобед си като призрак наоколо, изобщо не внимаваш.

- Знам, съжалявам. - Джун погледна към часовника на стената до тях. - Твоята смяна не свърши ли?

- Да, свърши. Преди три часа.

- Тогава защо си още тук?

Джисънг въздъхна и се престори, че бърше плота с кърпата в ръката си.

- Защото виждам, че не си на себе си и беше немислимо да те оставя сам.

Ронджун потърка слепоочието си.

- Съжалявам, Сънг. Дошъл си рано, а сега стоиш заради мен.

- Не го мисли.

- Върви си. Ще изкарам смяната и ще...

- Няма начин - прекъсна го той.

- Моля те. Сигурно си имал планове за следобед, а аз ти ги провалих.

- Не е вярно. Щях да се прибера и да спя, или да гледам някой тъп филм. Смятай го като услуга.

- Ще ти се реванширам.

- Иди се измий, приличаш наистина на призрак.

Ронджун кимна и го послуша, тръгвайки към малката тоалетна отзад. Джисънг го изпрати с поглед, стискайки ръката си в юмрук. Какво ли се бе случило, че той да изглежда така? Щом Джено не му беше посягал, тогава сигурно са се скарали, или пък той го е обидил някак. Не знаеше какво да си мисли. Каквато и да беше причината за настроението на Джун, не му харесваше. Миналата вечер едва сдържа импулса си да ги последва и да ги спре, да убеди Ронджун да остане с него. Но нямаше право на това. Надяваше се само Джено да се държи добре с него. Чудеше се и колко ли дълго щеше да успее да задържи чувствата си и да не се разкрие. Ронджун веднага щеше да прекрати отношенията им, ако научеше за това, а той не искаше да се случва. До колкото видя, онзи Джено беше ревнив. Не искаше и да му създава проблеми с него.