A little surprise

- 50

Донгхюк остана още малко, за да си поговорят и си поигра с бебето. Юн Хи съвсем се беше укротила и се смееше силно, понеже той я гъделичкаше и правеше смешни физиономии. Определено се чувстваше по-добре, прекарвайки малко време с тях.

- Ако искаш, може да останеш още - предложи Джун, - и без това има време, докато отида в кафенето.

- Не искам да те притеснявам.

- Изобщо няма да ме притесняваш. Даже ще си много полезен, понеже искам да си взема душ, а няма как да я оставя сама.

- Значи все пак ще се възползваш от мен по някакъв начин.

Ронджун му се ухили мило.

- Разбира се.

- Добре - примири се Хюк на шега, - ще остана още малко, но не се бави.

- Дадено!

Ронджун остави бебето при него и излезе от кухнята. След минута Донгхюк чу лопане в другата стая, а не след дълго и затварянето на вратата на банята. Усмихна се леко. Нямаше нищо против да поостане, така щеше да се разсейва още известно време от мрачните си мисли, а знаеше, че те ще го връхлетят в момента, в който излезе от този апартамент. Реши да не мисли за нищо сега и върна вниманието си върху бебето. Вдигна го на ръце високо във въздуха и се завъртя заедно с него, при което момиченцето почна да се смее отново. Поиграха си още няколко минути и той тръгна из апартамента в търсене на някаква играчка, с която да я занимава. Отиде в хола, тъй като не смяташе, че е етично да влезе в спалнята им, все пак искаше да уважи личното им пространство.

За свое щастие намери едно зайче играчка на масата в хола и го показа на Юн Хи. Тя веднага си го гушна, явно доволна от избора му.

Донгхюк бе идвал на гости на Ронджун и Джено преди доста време, но не ги посещаваше често. Беше по-вероятно с Ронджун да се видят някъде навън, отколкото той да идва тук. Просто не му беше удобно. Разгледа снимките, сложени по рафтовете и се усмихна. Двамата изглеждаха толкова щастливи заедно, че направо им завидя. Той също си мислеше, че е щастлив. С Джемин. Оказа се, че е много заблуден. Усмивката му се стопи бавно. Мамка му, не искаше да се връща към онова време! Беше просто минало! Нямаше никакво значение, нали?

- Готов съм - обяви Джун, който тъкмо влезе в хола, след като не ги намери в кухнята. Беше с други дрехи и изглеждаше малко по-свеж. - Снимките ли гледаше?