A little surprise

- 54

Джено и Ронджун накратко разказаха на Джони какво точно се случи и как бебето се озова при тях. Е, през повечето време Джено говореше, тъй като Ронджун не знаеше как точно да обясни, но въпреки това Джони разбра ситуацията.

- Значи сега двамата се грижите за нея? - попита той отново.

- Да, докато този наш приятел, който ни помоли, не й намери осиновители.

- Ти затова ли постоянно си правиш промени в смените и си тръгваш, когато си искаш от службата? - повдигна вежда Джони.

- Да - Джено се усмихна извинително, а другия потърка челото си, все още опитвайки да приеме тази информация.

- Разбирам - каза след това.

- Никой не знае - добави чернокосият. - Не сме казвали на никого.

- Значи само аз знам? - Джони се посочи.

- Да. Ние двамата с Ронджун, Донгхюк - момчето, което ни я даде - и сега ти.

- Не знам дали да се чувствам поласкан, че споделяте с мен това.

- Е, нямаше да споделим, ако не се бяхме озовали в тази ситуация - призна Джено и се усмихна леко.

- И какво ще правите сега?

- Нищо - включи се Ронджун. - Ще се грижим за нея.

Джони кимна объркано.

- Все още не разбирам как някой може да зареже така бебето си. Просто са я оставили, така ли?

- Веднага след раждането - кимна Джун. - Аз също не мога да разбера. С нея сме от толкова кратко време, а вече се привързахме, не ми го побира ума как майката е взела това малоумно решение.

Джено постави ръка върху неговата.

- И все пак - Джони се прокашля и погледна Джено - не си те представях като родител.

- Че защо не? - намръщи се той.

- Знам ли? Може да изпускаш бебето по-често от нужното.

- Ей! Не съм чак толкова непохватен!

Ронджун се засмя на краткото им заяждане, но тревогата за Джено все още не го беше напуснала. Нямаше намерение да казват на Джони за бебето, но и той не можеше да го остави само в апартамента. След като получи обаждането се приготви набързо и взе Юн Хи със себе си, като не мислеше, че ще трябва да дава обяснения за нея.