A little surprise

- 26

- Ти наистина ли ще излезеш с него? - попита Джено, опрял се на касата на вратата.

- Да, защо? - Ронджун тъкмо закопчаваше копчето на дънките си. Беше облякъл широка бяла тениска, чиято предна част напъха в дънките.

- Казах ти, че не ми харесва.

- А аз ти казах, че няма да е за дълго. Не разбирам защо искаш да ме спреш.

- Защото не харесвам този тип.

- Джисънг ми е приятел - увери го той.

- И само това?

Джун въздъхна и се доближи до него.

- Не ми вярваш ли? - погледна го той.

- Вярвам ти, разбира се. Не вярвам на него.

- Стига, Джено. Само ще се разходим за малко. После съм само твой.

Джено омекна и му се усмихна, хващайки ръката му.

- Да, после си само мой и няма да те оставя на мира.

- Нали няма някакви признаци да те викнат на работа и днес? - Джун преплете пръстите им.

- Не мисля. Надявам се да не ме викнат, защото иначе ще ги убия.

Дребното момче се засмя, сетне се приближи повече към него и уви ръце около врата му, дръпвайки го надолу към себе си и сливайки устните им. Джено се подсмихна доволно, сложи ръце на кръста му и задълбочи повече целувката.

- Обади ми се, ако искаш да те взема после - каза той задъхано, щом се отделиха.

- Добре. Ще ти се обадя.

- И моля те, пази се.

- Стига, Джено. Джисънг няма да ми направи нищо.

- Въпреки това се притеснявам.

- Защо не го харесваш толкова много? Какво ти е направил?

- Казах ти, не ми харесва как те гледа.

- Струва ти се. Той е просто приятел.

- Ще ти повярвам.

- Разбира се, че ще ми повярваш.

Джено се засмя и погали лицето му. Русото момче погледна часовника на лявата си ръка, подарък от Джено за негов рожден ден.

- Трябва да тръгвам, след малко има автобус - каза той и го целуна още веднъж за кратко.

- Добре. Приятно изкарване.

Ронджун изтича в коридора и набързо обу белите си маратонки, пъхна портфейла, ключовете и телефона си в една малка бежова раница и пооправи косата си пред огледалото. Беше решил днес да се забавлява и да не мисли за лоши неща.