A little surprise

- 29

Ронджун лежеше на една страна в леглото с лице към прозореца. Тежестта в гърдите му още си стоеше, а не знаеше колко време бе минало. Не му се правеше нищо, затова предпочете просто да остане в стаята. Не искаше да говори с Джено, нито да го вижда. Беше прекалено обиден, за да го направи, а ако се изправеше пред него, щеше да рухне. Какво трябваше да стори, за да не се съмнява Джено в него?

Чу как вратата се отваря, но не помръдна.

- Ронджун? - повика го Джено. - Спиш ли?

- Не.

- Вечерята е готова - каза чернокосият, - ела да хапнеш.

- Не съм гладен.

Джено въздъхна. До сега се бе старал с храната, след като видя, че дребното момче няма намерение да излезе от стаята. Помисли си, че това е добър начин да му се реваншира и че яденето малко ще смекчи нещата. Не знаеше какво да каже, забил поглед в гърба му. Да, беше го наранил. Отново. Чувстваше се адски виновен, че си направи изводи преди всъщност да знае какво се е случило реално.

- Трябва да ядеш - пробва той пак.

- Казах, че не искам. Ще ям после.

Джено остави вратата отворена и влезе вътре, като седна от своята страна на леглото. Протегна ръка да го докосне, но се отказа. Той така или иначе щеше да се дръпне. Сви юмрук и погледна към Джун.

- Знам, че те нараних - призна той - и много съжалявам. Не се самонаказвай заради мен и отиди да ядеш. Аз ще изчакам тук, ако не искаш да ядем заедно.

- Просто ми се искаше да ми вярваш малко повече - измърмори Ронджун и Джено го чу как подсмръкна. Сърцето му се сви.

- Вярвам ти.

- Ако ми вярваше, нямаше да си помислиш, че излизам с Джисънг зад гърба ти.

- Ронджун, моля те - почти изхленчи Джено. - Наистина не знам защо си го помислих. Съжалявам. Не знаех каква е ситуацията и си направих грешни заключения и може би просто... те ревнувам. Нямам оправдание, наистина. Извинявай.

Ронджун се извърна леко, колкото да го погледне и другият забеляза зачервените му очи. Тогава вече хвана нежно лакътя му и го обърна по гръб.

- Не плачи повече - помоли той и погали лицето му, което вече беше сухо. - Мразя да плачеш заради мен.

Ронджун затвори очи, оставяйки се на ласката му. Изправи се малко, колкото да го прегърне и Джено веднага го притисна към себе си.