A little surprise

- 34

Кун едва не падна на земята, а Ронджун гледаше с широко отворени очи, не вярвайки какво се случва.

- Ах ти... - просъска Кун, изтривайки кръвта от устната си. - Кълна се, че...

- Никога повече не си позволявай да докосваш Ронджун така - предупреди го Джисънг и го приближи, удряйки го отново. - Разбра ли ме?!

- Джисънг! - Ронджун се паникьоса. До сега не беше виждал приятеля си толкова ядосан, не знаеше какво да направи.

Джисънг нямаше спирачка, хвана Кун за яката на блузата, забивайки главата си в неговата, с което съвсем го замая. Кун този път загуби равновесие и се оказа на цимента, опитвайки да си поеме дъх. Джисънг понечи отново да го нападне, но дребното момче реагира по-бързо и изтича към него, хващайки ръката му, която вече беше във въздуха.

- Джисънг, спри! - помоли той, страхуваше се какво може да последва.

- Но той...

- Това е достатъчно - увери го Джун. - Моля те, стига толкова. Остави го.

Кун кашляне и плюеше кръв. Джисънг постепенно се успокои и погледна към русото момче, което предпазливо смъкна ръката му.

- Добре ли си? - попита Джисънг, сякаш нищо друго нямаше значение.

- Да. Да се махаме от тук, хайде.

Ронджун се постара да запази спокойствие, опасяваше се какво още може да направи Сънг. Успя да го убеди и заедно се върнаха вътре, зарязвайки онзи нещастник там.

- Сигурен ли си, че си добре? - попита Джисънг, щом се прибраха вътре и влязоха в стаята на персонала.

- Да. Просто...

- Направи ли ти нещо? - високото момче инстинктивно погали лицето му, гледайки го загрижено. Вече беше спокоен, чудейки се само дали той е наистина добре.

- Не, наистина. Всичко е наред. Ти добре ли си?

- Мен не ме мисли.

- За бога, Сънг, не трябваше да правиш това - завайка се Ронджун. - Знаеш ли какво може да направи Кун сега? Ами ако...

- Нищо няма да направи. А и какво трябваше да сторя? Да стоя и да гледам как те опипва ли?

- Не, но...

- Ронджун, този кретен те пипаше така и предния път и опитах да се въздържа, но този път прекали. Няма просто да бездействам, когато ти си... - той задържа дъха си за момент, мъчейки се да овладее емоциите си. - Просто се пази, става ли?