A little surprise

- 20

- Здравей - Ронджун се качи в колата, опитвайки да се държи нормално.

- Здрасти - отговори Джено, но не понечи да го целуне. Вместо това гледаше към онова високо момче, което в момента заключваше заведението.

- Какво има? - попит Джун, когато той не направи нищо.

- Какво да има? - Джено следеше с очи другия и след като той се обърна в тяхната посока, чак тогава целуна Ронджун. Сякаш искаше да го подразни, макар да не го познаваше. Джисънг ги видя, понеже лампичката в колата беше светната и си каза да игнорира надигащата се в гърдите му болка. Вместо това наметна раницата си на едното рамо и потегли в обратната посока, като си наложи да изтрие тази гледка от съзнанието си.

Двете момчета се отделиха и Ронджун се усмихна леко.

- Защо реши да дойдеш?

- Без причина. Днес приключих по-рано в пожарната и си помислих, че ще искаш да прекараме малко време заедно. Така че кажи място, на което искаш да отидем, и веднага отиваме.

- Звучи много примамващо - призна Джун, но изражението му се промени, вече нямаше вид на щастлив, - но предпочитам да се приберем.

- Има ли нещо? - усъмни се Джено и помилва бузата му загрижено.

- Не, просто... Имах тежък ден - дребното момче направи опит за усмивка, сетне си сложи колана.

- Лъжеш ме - прозря чернокосият. - Станало ли е нещо?

- Не, Джено, наистина няма нищо.

- Сигурен ли си? Не искам да криеш от мен.

Ронджун нямаше желание да го притеснява, и без това тъкмо бяха постигнали мир в своите отношения.

- Сигурен съм.

Джено задържа погледа си върху него за малко, след което се примири и подкара колата. Пътуваха в мълчание, което незнайно защо беше малко напрегнато. Поне така му се струваше на Джено.

- А имаш ли да ми казваш нещо? - заговори той по едно време.

- Какво например? - Ронджун го погледна.

- Не знам. Например нещо за онова момче, с което беше в заведението.

Русокосият направи гримаса.

- Джисънг? Какво за него?

- Видях ви - призна Джено леко раздразнено, - изглеждахте доста... близки.