A little surprise

- 55

Джено бе изписан от болницата още същия ден и Джони предложи да ги закара до вкъщи. Сгънаха количката на малката и я натикаха в багажника на колата му, а Ронджун я държеше, докато пътуваха. Предписаха му лекарства за болката и мазило за натъртванията и като се изключеше болката в рамото, се чувстваше добре.

- Много ти благодаря, че ни докара - каза Ронджун, когато пристигнаха пред блока. - Ще ида да разгъна количката.

Дребното момче подаде бебето на Джено и излезе от колата. Джони понечи също да слезе и да му помогне, но Джено го спря:

- Хьонг, почакай.

- Какво има?

- Исках да те помоля нещо.

- Да, кажи?

- Става дума за това - Джено бръкна в джоба си, където бе скрил кутийката. - Принадлежи на една от жените, която спасихме от пожара.

- Защо е у теб? - Джони разгледа малката вещ.

- Извадих го от шкафчето до леглото. Реших, че сигурно има нещо ценно, което би искала да запази и се върнах да проверя.

- Ти наистина си луд - Джони се намръщи. - Заради това нещо можеше да пострадаш много сериозно.

- Може да е важно за нея - настоя Джено.

- Понякога ми писва от доброто ти сърце - Джони му върна кутийката. - Какво ще искаш от мен?

- Искам да намериш жената, за да мога да й я върна.

- Ти не можеш ли?

- Ти ще се справиш по-бързо. Моля те, важно ми е да й я върна.

Джони го изгледа намръщено, сетне въздъхна.

- Хубаво - съгласи се той. - Ще го направя, но само защото ме помоли мило.

Джено се усмихна доволно и сега вече Джони слезе от колата, за да помогне на Ронджун с количката.

***

Ронджун не успя да хване Джисънг на работа и му беше малко гузно. Опита да му се обади, обаче колегата му не вдигна и той реши да не настоява повече. Сигурно беше зает или поне така му се искаше да мисли. Не му беше приятно, че отмени срещата им, но Джено беше по-важен и трябваше да се погрижи първо за него. Беше го оставил с бебето вкъщи, казвайки му да не се движи много и да внимава. Наистина се бе притеснил за него и беше благодарен, че не е нещо по-сериозно. Знаеше си, че онова предчувствие не е на добро. Опита сега да не мисли за това и да се съсредоточи върху работата.