A little surprise

- 27

- Благодаря ти за днес - каза Ронджун, когато двамата излязоха навън.

- Хареса ли ти? - Джисънг го погледна и се усмихна.

- Да. Картините бяха прекрасни. Наистина ти благодаря, че настоя да дойдем тук.

- Аз ти благодаря, че се съгласи.

Ронджун беше преметнал раницата си на едното рамо и също се усмихваше.

- Сега трябва да тръгвам.

- Веднага ли? - разочарова се Сънг. - Надявах се да седнем някъде да пийнем по нещо.

- С удоволствие, но...

- Знам. Джено.

Джун кимна засрамено. Не му се искаше веднага да си тръгне, така че нищо нямаше да стане, ако седнеха някъде.

- Знаеш ли? Всъщност няма да ти откажа - реши се той.

- Наистина ли?

- Да. Нека отидем някъде за малко.

Джисънг опита да подтисне радостта си и вместо това се усмихна още по-широко.

- Страхотно! Знам едно заведение наблизо, правят много вкусни шейкове.

- Води ме тогава - съгласи се дребното момче и тръгна след него.

Предполагаше, че още половин час няма да е от голямо значение, а остатъка от деня щеше да прекара с Джено.

***

Джено беше решил да използва времето, в което е сам и да отиде до болницата, където лекуваха баща му. С много убеждаване успя да си осигури адреса от един братовчед, който също помагаше на семейството и който не смяташе, че това Джено да излиза с човек от същия пол е чак такъв проблем. Щеше да отиде и да види баща си, а ако и майка му беше там, да поговори с нея.

Колкото повече се доближаваше до мястото, толкова повече се напрягаше. Бе се отдалечил от семейството си, когато те ясно му показаха, че не приемат Ронджун. А той нямаше да се откаже от любимия си, само заради мнението им.

Паркира колата на големия паркинг, излезе от нея, заключи я и свали слънчевите си очила, закачайки ги на блузата си. Тръгна към входа и попита за името на баща си на рецепцията. Жената там му каза стаята и той се отправи натам, но щом стигна до асансьора и той се отвори, Джено застана лице в лице с майка си, която явно тъкмо слизаше. Тя беше също толкова изненадана от тази среща.